a sorta fairytale

Седим си на английски и се чудим как ще мине този половин час, който остава и как да успеем да пропуснем лисънинга, който ни очаква. Започваме да четем въпросите - става въпрос за диалог между мъж и жена относно някакъв филм, който и двамата са гледали и трябва да отбележим кое твърдение е на мъжа и кое - на жената. Естествено за да забавим пускането на записа почваме на шега да налучкваме.. Неща като кой е казал, че сюжета бил неадекватен и кой, че филма бил прекалено дълъг. Изведнъж разбираме, че май няма нужда да слушаме конкретния разговор, защото всеки знае отговорите.. Мислех си.. до толкова ли са ни вкоренени някакви стереотипи, за това какво е присъщо за единия и другия пол? Психологията ни била помогнала каза госпожата..каква психология, това си е чист сексизъм..само дето всички сме свикнали с него до толкова, че да не ни прави впечатление.. щом е сложен в учебник. И всеки ден се сблъскваме с него, но не му обръщаме внимание, защото обществото така ни е научило..И се смеем на “невъзможността” мъжа или жената да направи дадено нещо “неприсъщо” за него. Неприсъщо - не мисля, обаче заложено от обществото като такова вече е друго нещо..

Все пак изслушахме записа. Бяхме познали всичко.

Няма какво да се лъжем, че началото на ноември вече е зима.. “От сега нататък ще бъде такова.” Колко тъжно звучи. Днес, докато се прибирах видях на задното стъкло на една кола парче лед..както остава, когато снега не успее да се разтопи напълно.. не знам от къде идваше тази кола, но донесе със себе си и малко тъга. Зима и училище..училище и зима..официално то трябва да се превърне отново в основен окупатор на времето ми, а изобщо не ми е до това. А иначе не съм се променила много в последната седмица, въпреки твърдения на майка ми или разни общоприети тéзи.

В сряда за втора година бяхме на лекцията от Френски културен институт за кандидатстване във Франция. Първо малко предистория, влязох във френска по собствено желание с ясното съзнание след завършването да замина да уча във Франция. На тази лекция установих нещо. Френския ми бърка в червата. От известно време бях почнала да се разколебавам за университет във Франция, но тогава твърдо го реших. Няма да е там.

Долната част на монитора ми е нещо като стената на славата за най-хубавите неща наоколо. От много време там се мъдреха два основни надписа - името на един дрийм арт университет в Париж и изчисленията за цената на фотоапарата ми. Сега, когато от доста време се канех да махна втория от нищото се появи заместителя му.
Имам един пост от миналата Коледа. Първата Коледа в живота ми, която не прекарах с брат си и беше ужасно. През цялото време си повтарях, че няма да се повтори.. Сега, когато пак дойде момента да заговорим за билети за връщане и тн вече си представях колко ще бъде хубава Коледата.. особено, когато брат ми ми каза, че си е купил билет. В този момент и преди следващия, когато каза “за 26ти декември.” Онзи следобед очите ми бяха по-зелени…
Вчера, когато питахме брат ми дали ще има с кого да празнува и след отговора “да” той започна нова тема. Нали се сещате за онези мечти в бъдещ план, които са някакси прекалено хубави, за да бъдат изпълнени. Искаше да отида при него за Коледа. Да празнуваме в Германия и да се върнем заедно на 26ти. В началото се опитвах да се държа здраво за здравия разум, защото ми звучеше нереално хубаво. В следващия той ми даде линк с дати с полетите и се оказа, че майка ми е съгласна. Малко по-късно и баща ми… Днес говорих пак с брат ми.. Купи ми билетите. Мисля, че все още не мога да повярвам, стана толкова бързо.. Сега на мястото на сметките за Канона стоят двете дати - 19ти и 26ти с часовете на излитане и кацане. Не мога да ви опиша колко съм щастлива.

Винаги съм харесвала начина, по който сутрешната светлина влиза в стаята ми и затова малко се възмущавам от себе си всеки път, когато я проспя. Може би дните, когато се оказва, че четирите часа, които трябва да карам са изместени 2 часа по-късно и аз съм пропуснала този факт са момента за тази светлина. Не и днес, има мъгла. Всъщност мъгла немъгла топлината в стаята ми след 15 минути сивота и неприятно студено е толкова хубава, че май компенсира донякъде светлината..
Официално вече започваме да влизаме в релси щом и аз започнах да заспивам, докато чета анализи. Практика. А днес всъщност е един малко по-специален ден, защото се подготвяме за него от месец. Много се надявам рождения ден на Интеракт да мине гладко, защото се превърна в цяла епопея.. ще бъде дълъг ден, да.
Сега ще се наложи да спра The killers, които правеха това, което кафето не успя, за да си дочета, все пак..

Нали знаете как свършва Powerpuff girls - като казват кой е “спасил деня”. Е, не преувеличавам с буквалния смисъл, защото метеорити падат само в Сицилия и до Братя Миладинови, но най-хубавите моменти в деня си остават тези на спасението. Знаете, трябва да знаете онези миниатюрни неща- думи, жестове, които изведнъж ви карат да се разтопите. И след това да се връщате мислено към тях хиляди пъти и хиляди пъти да се разтапяте. Отново и отново. Усмихнатата разсеяност, в която времето просто спира.

This is the land of a thousand words
But it seems so few are worth the breath to say
Except I’ll be looking after my own world
And you just keep on saving the day
I’ll try to stay but it’s in vain when you’re far
I’m on the run to wherever you are..

Не ме свърта на едно място. Направо ми иде да си легна, а е учудващо рано за навиците ми. Цяла вечер си търся разсейващи занимания. Даже спрях прекрасната следобедна музика и пуснах нещо, което няма ме кара да се губя в мислите си. Явно това време може да ме изкара от строя; не метеорологичното…ето, открието е ново анти-ани оръжие. Работи безотказно, не за първи път. Само не ми го причинявайте, моля ви.
Ама това не е нормално… Един ден, по дяволите. Един?!

От няколко дена отварям този прозорец, но сякаш не е момента да пиша.. и някакси не се получава..а има толкова неща.
Ще започна с най-тривиалното..Какво ново около мен? Отидох до Варна, Балчик и Калиакра и се върнах за един ден, а следващите 3 прекарах в Харманли с Мим. Планирахме този week-end от адски много време и се получи страшно хубаво. Със сем. Кръстеви, които са страхотни, лудото младо вино на бабата на Мими, приказки, еклери, около хиляда (буквално) снимки, къдрици и много смях. Какво повече..:)
Нетолкова приятното е престоя ми в последно (и бъдеще) време в онова будещо страхове и кошмари място, наречено зъболекарски кабинет. Както свикнах да казвам тези дни - вече не ме е страх от онази машинка..страх ме е от иглите за разширяване на канали. Около 2 часа след най-инфарктното посещение бях почти невменяема, същите 2 часа съвпаднаха с важна част от уговорките за прословутия рожден ден на Интеракт клуба ни, но все пак важното е, че всичко се подреди. Въпреки че и там отидоха доста нерви, доста..

Сещам се за постовете от края на октомври миналата година..всяка година си казваме, че следващата вече задължително ще празнуваме Хелуин и сами се сещате какво става.. тази година всичко изглеждаше да се нарежда идеално, но сега пак се оказахме на изходна позиция.. Ако някой има идеи да не се срамува да сподели.

Останалото не се е променило особено..прекрасен допълнителен месец ваканция и това е. Мога да ви говоря за онзи понеделник, когато на пук на всичко и всички ние бяхме най-важните или за думите, които се изгубват в тишината и шума от вълните, за мексиканеца и тръбата, за броенето до три и крещенето без глас, за пясъка през есента и пуловерите с дупки..и още безброй неща, на чиято тема са всички постове в последно време…май ако продължавам скоро ще стана прекалено досадна..

ПС: снимки! от последно време има в акаунта ми във flickr който също е нещо като нова придобивка, мдамм..:)

От последните горе-долу 5 дена има толкова неща за блогване, че ще ми трябват минимално 6-7 поста за да изчерпя всичко.. Това обаче, което ми е на сърце в момента е същата тема, за която пиша от месец..и не ми омръзва. Да, месец :) Нали знаете, че никога не усещаме как минава времето, когато то е хубаво.. Рая дойде на Земята на осми септември и сякаш в момента сме девети…същия месец. Клишета, клишета.. ама са вярни, за да станат такива :)
Факта, че станах в 5 и деня ми започна в Харманли е дълга история, която ми пречи да довърша всичко, което ми е в главата в момента. Така че само да знаете…началото беше супер..обаче за края на осми нямам думи…:)
Обещавам да се опитам да опиша какво ми се случи през тези дни.

Вече е време да будим Филев, чийто ник в последно време беше Wake me up when september ends. А той, септември, го направи толкова бързо, че не го усетихме. Започна с разни неизвестности, братовчедка ми, едно странно кафе (от което имам непубликуван драфт) и уговорки за кино. Не съм си и представяла, че ще свърши така..

Зу от своя страна мрънка за Туистър, от както се помня.. и когато го получи благодарение на кака си вече нямаше отърване. Нека кажем, че снощи играхме ЗУистър. Специалната модификация, в която на Зу просто не и трябва онази част с въртенето на стрелката дотолкова, че в един момент спира да си прави труда да я върти.. така и така ни подрежда по лично усмотрение :) Резултата беше много смях и много ама много изтощение после. И предполагам капка удовлетворение за Зу :) Снимки няма да покажа.. и без това на по-голямата част от тях не се разбира кой крак чий е.. а на другите пък малко не си личи, че все пак играем.. Evan almighty беше отчайващо тъп, но Zu almighty беше забавно :Р