Не мога да не се похваля :) Убийците по пътищата се увеличиха с още един и това съм аааааз!!! :)))))) Живот и здраве книжката ще е готова като се върна от Германия. (За който не знае аджеба защо пак ще ходя - батко завършва :)))
Почти месец по-късно почти не спах от нетърпение да дойде следващата утрин, за да започнат крепящите мисли да стават реалност. Всичко беше по план, само един голям тъмен облак заплашваше начинанието ни. Но нали знаете, за да оцениш нещо трябва да го изгубиш, та когато облака ни върна слънцето го оценихме подобаващо. Резултатът е даже по-хубав преди обяд от този, за който съм си мечтала в последно време и първата за тази година поява на (сериозна) руменина по лицето ми. Вълшебен ден!