a sorta fairytale

Вече малко по малко почва да се усеща “Коледния дух”..или някой се питва да ни го втълпи..поне аз така го усещам. Из града има вяла украса тип “колкото да има нещо” и много се надявам това да се промени. В края на ноември нещата отново започват да се наместват постаро му и тъкмо ще свикнем и ще дойде ваканцията. И без това винаги така става. В реда на мисли за украсата преди малко исках да сравня с миналотгодишната и погледнах архива от декември 06 и се зачетох.. и се замислих колко бързо мина времето тази година. Не го усетих, сериозно.
Преди известно време бях помолила баща ми за услуга, която той не можа да изпълни заради неща, които изкочиха в работата. Вчера майка ми му напомни отново, а той се почуди “Че не мина ли времето?” и отговора беше “Отново дойде.” И така..то си минава и всичко, което изглеждаше далечно изведнъж се оказва обратното. Май трябва да се пренастроя на тази вълна. Идва хубавата част от зимата. Още малко.

Държа си на мнението, че всеки сам избира кои празници да празнува и кои - не. Всяка година покрай Хелуин и всички, които се правят на големи християни си мисля за това и се опитвам да споря с тях. Защото тук никой не се противи да празнува Свети Валентин като невидял с всичкия онзи розово-червен кич, който ни залива през февруари, а толкова хора те гледат странно като кажеш “Вси светии”. Логика не знам дали има смисъл да се търси изобщо, но съм твърдо решена да празнувам каквото си искам. И без това имам списък с “Дните на..” за цялата календарна година.
Днес е Денят на благодарността. Идеята ми харесва, всъщност помня, че си имахме и български празник, когато се благодари, но, за съжаление, не знам кой е точно. Ако се замислите има толкова много хора, които заслужават да им благодарим за това, че правят дните ни малко (или много) по-хубави и защо да не го направим точно днес? Ако не друго ще направим собствения си ден по-хубав. Спомените ми от миналата година са свързани с една много сладка картичка, която Мими беше получила и тогава си мислех колко страхотно щеше да е ако нещо толкова мъничко беше повлияло на всеки така, както го направи с мен, поне ден.
Аз вече започнах с първия човек по важност и ще се опитам да благодаря на възможно повече хора, които го заслужават, разбира се, че все ще пропусна някого, но първия път и опитът е важен ;)

Есента е сезонът на Нора и това е.

Ботушите ми се губят из листата, сливат се с мокрия асфалт. Вятърът обръща чадъра за втори или трети път, а може би даже станаха повече. И продължавам да се усмихвам. До преди миг дъжда се стичаше по лицето ми и усещах всяка капка. Спря, когато си тръгнах. Сега няма друг освен мен вятъра и вечерните улични лампи. Има нещо романтично в това време, казват че тези дни е хладно. Сезонът на студените ръце, горещите неща за пиене и топлещите тела. И е някакси още по-хубаво, когато усетиш другите 36 градуса, и ги търсиш все повече.
Този уикенд беше първия истински ранно зимен и закъсняло есенен такъв. С познатото обикаляне с измръзване и стоплянето след това, с отраженията на жълтата светлина по мокрите улици и все по-безлюдния ни град. С разговорите до късно с Мими и с нещо сладко. С мисълта за седмицата, която отново ще ни изцеди до следващия петък вечер, когато всичко ще изглежда така лесно. Тази есен е малко по-различна, по-хубава.
В края на уикенда вървя сама по най-ужасната улица наоколо и се усмихвам причинно и не усещам да е студено или самотно. Каквито и спорове да има за предназначението на сезоните, фактите опровергават в последно време. Може би просто търсим топлината, като цяло. Открих я и нося капка със себе си.

Седим си на английски и се чудим как ще мине този половин час, който остава и как да успеем да пропуснем лисънинга, който ни очаква. Започваме да четем въпросите - става въпрос за диалог между мъж и жена относно някакъв филм, който и двамата са гледали и трябва да отбележим кое твърдение е на мъжа и кое - на жената. Естествено за да забавим пускането на записа почваме на шега да налучкваме.. Неща като кой е казал, че сюжета бил неадекватен и кой, че филма бил прекалено дълъг. Изведнъж разбираме, че май няма нужда да слушаме конкретния разговор, защото всеки знае отговорите.. Мислех си.. до толкова ли са ни вкоренени някакви стереотипи, за това какво е присъщо за единия и другия пол? Психологията ни била помогнала каза госпожата..каква психология, това си е чист сексизъм..само дето всички сме свикнали с него до толкова, че да не ни прави впечатление.. щом е сложен в учебник. И всеки ден се сблъскваме с него, но не му обръщаме внимание, защото обществото така ни е научило..И се смеем на “невъзможността” мъжа или жената да направи дадено нещо “неприсъщо” за него. Неприсъщо - не мисля, обаче заложено от обществото като такова вече е друго нещо..

Все пак изслушахме записа. Бяхме познали всичко.

Няма какво да се лъжем, че началото на ноември вече е зима.. “От сега нататък ще бъде такова.” Колко тъжно звучи. Днес, докато се прибирах видях на задното стъкло на една кола парче лед..както остава, когато снега не успее да се разтопи напълно.. не знам от къде идваше тази кола, но донесе със себе си и малко тъга. Зима и училище..училище и зима..официално то трябва да се превърне отново в основен окупатор на времето ми, а изобщо не ми е до това. А иначе не съм се променила много в последната седмица, въпреки твърдения на майка ми или разни общоприети тéзи.

В сряда за втора година бяхме на лекцията от Френски културен институт за кандидатстване във Франция. Първо малко предистория, влязох във френска по собствено желание с ясното съзнание след завършването да замина да уча във Франция. На тази лекция установих нещо. Френския ми бърка в червата. От известно време бях почнала да се разколебавам за университет във Франция, но тогава твърдо го реших. Няма да е там.