a sorta fairytale

Има неща, които просто свързваме с определен момент от живота ни, определена случка, определен сезон.. първото прослушване на Plans означава, че вече е есен. Като се добави и снощния вятър, който донесе облаците и караше листата на моята улица да падат, осветявани от нощните лампи и днешния дъжд вече всичко си идва на мястото. Да, есен. И се сещам за горещ шоколад и бисквити, дълги дъждовни следобеди с топла изкуствена светлина, начина, по който листата се открояват от тъмно сивото на асфалта и приятното стопляне, което обикновено чакаме. Училището още не е забръмчало с пълни темпове, което ми позволява напълно необезпокоявано да се потопя в “тази”, горната есен и както всяка година да откривам и нейния чар. Единствената разлика е, че тази есен песните ще звучат малко по-радостно и няма да търся онези, тъжните, а другите, които прокарват светлината през процепите в големите сиви дъждовни облаци. И мога да прекарам часове, гледайки как вятъра променя сезона и пейзажа, а тук, вътре е така хубаво. В сърцето.

Сякаш последните десет дена са като дълъг приятен сън, изнизват се бързо, живота е розов и оставят след себе си усмихнати притваряния на очи, за да заспиш отново. Би излязъл добър сценарий за няколко от онези филми, които те карат да мечтаеш след крайните надписи. А като се сетя колко хубави снимки биха излязли от всичко това..

А нали знаете песните, които обожавате, обаче някакси ви е гузно да ги слушате постоянно, защото не се връзват със света ви по настоящем. Имало е хиляди моменти, в които съм си мислела “a sorta fairytale…” обаче ми е било някакси некомфортно, защото осакатявам една от любимите си песни.
Нямате представа колко страхотно се почувствах, когато си я пуснах, защото се сетих, че вече всичко е идеално. Имам “…with you” частта.

Винаги фаталната дата 14 септември е била едно от онези неща, които те карат да потрепериш неприятно и ти се струват като нещо нереално. Всяка година се чувствам някакси странно, в момента не се сещам какво точно правих миналата година, но по-миналата ми е кристално ясна. Да, странно усещане е винаги.
Днес ми се искаше да бъде като скромен демо вариант на изминалото (страхотно) лято. Разбира се, не успяхме да правим всичко, което ми изниква в главата в този момент, но всичко, за което се сетя от днес ме кара да се усмихвам. Mission accomplished. Но наистина бе някакси по-студено, въпреки че има неща, които ме карат да не усещам студа и неудобните скали, примерно. Добре де, едно нещо..
Всъщност днес явно е наистина “завършващ” ден. Лято, 1 вълшебна седмица.. и все пак the end is the beginning. Ще се надяваме тази учебна година да е по-приятна от предната, всъщност в момента съм сигурна в това. Че няма да е по-малко натоварена не се и залъгвам, но пък иначе и скуката не е живот..
И да ни върви на учителски стачки и извънредни ваканции, примерно.

Nothing I am
Nothing I dream
Nothing is new
Nothing I think or believe in or say
Nothing is true

It used to be so easy
I never even tried
Yeah, it used to be so easy…

But the last day of summer never felt so cold
The last day of summer never felt so old

Never felt so…

All that I have
All that I hold
All that is wrong
All that I feel for or trust in or love
All that is gone

It used to be so easy
I never even tried
Yeah, it used to be so easy…

But the last day of summer never felt so cold
The last day of summer never felt so old
The last day of summer never felt so cold
Never felt so…

В едно интервю на Фиона Апъл я бяха попитали защо песните и са почти винаги тъжни. Тя каза, че няма защо да си хаби времето в стоене пред пианото, когато се чувства добре. Логично, нали. Една голяма част от по-така постовете тук са плод на тази логика. Установих обаче, че има и друг вид мотивация. Противоположния. Чувствам се толкова прекрасно, че мисля, че ако не го споделя и ако не давам по частица щастие от време на време ще се пръсна. Представете си всички мечти в моментите преди да заспите и всички усмивки, когато се събудите и видите онова синьо на небето или всички моменти, в които просто сте някъде другаде, летите с невидими криле и усещате вятъра. Умножете ги по 10. Залезът не е бил толкова красив, градските звуци не са приличали толкова на мелодия, въздухът не е бил така наситен с усмивки. Norah Jones никога не е звучала толкова хубаво. И е толкова приятно изтощително да угасваш все по-рано, защото денят е бил наситен с всякакви хубави неща. Забравих нещо съществено… тишината не е била толкова хубава от много, много време. И все се възхищавам на човека, измислил тази велика фраза enjoy the silence.
Можете свободно да ме наричате шматка, лигла и всякакви подобни. Все ми е тая, пък и.. има си и по-подходящи нарицателни в момента :) Също още колко искам да пиша.. ще си оставя удоволствие за утре-други ден. Сега прекалено много искам да се усмихвам, докато заспивам, завита и всъщност някъде другаде. Открих онова нещо по-ярко от светлината.

Последно, имаше един страхотен пост на Нели за това как от време на време откриваме песен, или песни, която толкова пасва на всичко, че искаме да разпечатаме текста и да го показваме на всички, за да разберат, че това се случва с нас.
Имам си цял плейлист с такива.
Искам да облепя целия град.

Good morning, sunshine..

И така,
Това е то. Първият ми HDR. Дошъл при вас след като автора му мина през доста мъки с въпросната програма, но някакси си мисля, че си струваше :) Преди малко се притесних, че е много голям и ще затормози работата на планетата и особено на използващите я, но се сетих, че тя вече не показва снимки и всичко е наред ;)

Снимката. Снимката е от онзи прекрасен ден, което и трупа доста точки, отделно от това, че е от покрив, че е ХДР и тн. :)

Това доста скоро пак го постнах, но все пак… :)

I am thinking it’s a sign that the freckles
In our eyes are mirror images and when
We kiss they’re perfectly aligned
And I have to speculate that God himself
Did make us into corresponding shapes like
Puzzle pieces from the clay

В стаята ми се носи мирис на желирани бонбони, испански, докато се опитвам да различа всичко, което ми казва компютъра, защото по това почти ранно време светлината не ми позволява. Харесва ми, нали знаете кое е brighter than sunshine..
БДЖ ме спечелиха като върл привържаник и София вече ми харесва малко повече, студена и дъждовна. Тези дни ходя като на сън, само ако на сън хората се усмихват, а corinne bailey rae сякаш е писала целия албум специално за случая.
Трябва да напускам убежището за дълга порция скука, а даже тя ми се струва приятна, имам за какво да си мисля..
Моля ви, само не искайте от мен да съм адекватна тези дни.
LG.

Мисля, че ме заболяха мускулите на лицето от толкова усмихване днес..

..толкова е хубаво

I am thinking it’s a sign that the freckles
In our eyes are mirror images and when
We kiss they’re perfectly aligned
And I have to speculate that God himself
Did make us into corresponding shapes like
Puzzle pieces from the clay