От снимките от събота с Мим и Марти има една, която се отличава по някакъв начин. Направих няколко цветови варианта и съм събрала доста разнообразни мнения за това, кой е наи-добрия.
ако мога да кажа, че се образува фаворит, това е първия вариант, но все пак искам да покажа и другите два, които приятелите ми са харесали
а тази снимка представя другата част от фото-заниманията в събота… а, и новите ми тапети, тъй като май така и не постнах снимка в тях.
Тези дни най-накрая извадих лентата, която бях започнала на трети март. Резултатите са бих казала доста по-задоволителни (поне за мен), макар че отнесох малко наредби за недоекспониране на по-старите кадри. Е, уча се :)
започвам с любимия ми кадър от лентата общо взето.. всъщност вече го постнах, ето и кроспросесната версия
ако карам по дати - следващите 2 са от 3.03 :)
следващите две мисля, че са от Цветница, когато най-накрая намерихме върба с достатъчно дълги клони..
въпреки това смятам скоро да се върнем за по-добри снимки, че светлината тогава беше меко казано ужасна..
и също нагледен пример за моите покъртителни заложби в експонацията……….
последното, което остана е пример не за друго, а за ужасните последствия от сканирането.. цветовете на тази са просто неузнаваеми. а са страшни на хартиеното копие.. съдба
Винаги краят на учебната година е концентриран със занимания от всякакъв тип.
Започвайки с четвътък и събирането във Вила Вилекула, за да изпратим Jo, англичанката от курса ми.
Петък с капанче с класа, най-забавния половин час на детската площадка, който съм прекарвала и след това малко скука в Текила и в 3 през нощта краката се смляха да ме болят. Като стана дума за текила тогава се замислих какво по дяволите намира такава огромна маса хора в “музика” в 10минутно повтаряне на един и същ бийт.. хммм…
За джулай въпреки моите малко песимистични нагласи за организацията всичко се получи. Имахме си огън (който твърдо устоя цяла нощ, браво на палещите ;) група приятели (която даже в един момент се разшири до постигане на група непознати + приятелите ми, хммм..) хапване, пийване (гадно бяло вино, но отварянето му ще остане в историята) и така..
За да може да се оправи огъня като хората отидохме на плажа по светло. Все едно, че от бъдещото капанче до Вселена ни бяха направили специален подарък с оставените трупчета, които няма да трябват повече за строенето и събирането на клонки и други подобни отпадна до минимум. Всеки по специалността си, някои останаха да палят огън,други отидоха(хме) да пазаруват. :) Когато се върнахме на плажа с пълни торби първото нещо, което видяхме и на което се зарадвахме беше горящия ни огън в далечината, а второто - огромната оранжева луна. Имаше пълнолуние.
Имахме също и радио. Което, разбира се породи постоянното прехвърляне между основно Z-rock и станциите с музика за останалата част от групата.
Тъй като първоначалната ни идея за този джулай с мимс и марти беше да обикаляме огньовете на познати може би към 1 тръгнахме да видим как стои положението извън нашия обсег на виждане. От единия край на плажа до другия с наистина доста хора и концентрацдия на огньовете в гвата края. Въпреки, че на всеки огън се оглеждахме за брат ми и Асен не ги видяхме, но докато се връщахме към собствения си огън ги срещнахме, леко развеселени, с две двулитрови шишета в ръце. Едно с кола и едно със 60-градусова ракийчица :) И така до края на нощта се наложи да слушаме забавните им разговори, смислени или не толкова.. Може би поради тази или друг причина когато се върнахме при огъня останалите се умълчаха, леко заспали, леко доскучали или не знам какви.
Въпреки по-ранни намерения за влизане във водата когато слънцето изгрее може би беше около 3, когато вече гледах огньовете и пушаците над тях от водата и беше толкова красиво.. и в този момент брат ми реши да ме дави.. :)
Когато първото юлско слънце изгря чувствата всъщност бяха смесени. И пак се уверих как явно почти никой не знае защо е отишъл да празнува след фрази като “изгря. може ли да си ходим вече?” и “какво пък му е по-различното на слънцето днес?” Но всъщност аз и моите high hopes сме виновни всъщност… май.. или пък не.. както и да е.
Снимки има, макар че батериите на апарата ми не дочакаха изгрева тази година (за сметка на това постнах снимки от миналата година;) Но тъй като всъщност в момента блогвам от работа не мога да постна нищо.
А и за тези, които не знаят - както обикновено лятото ще работя в офиса на баща ми, на компютъра. Не е лошо, макар че е доста скучно и мисля, че един ден ще настина от климатика. Ениуей, с най-съкровени надежди за Д400 на края на лятото. Стискайте ми палци.
There I was on a July morning
Looking for love
With the strength
Of a new day dawning
And the beautiful sun
At the sound
Of the first bird singing
I was leaving for home
With the storm
And the night behind me
And a road of my own
With the day came the resolution
Ill be looking for you
I was looking for love
In the strangest places
Wasn’t a stone
That I left unturned
Must have tried more
Than a thousand faces
But not one was aware
Of the fire that burned
In my heart, in my mind, in my soul
There I was on a July morning
I was looking for love
With the strength
Of a new day dawning
And the beautiful sun
And at the sound
Of the first bird singing
I was leaving for home
With the storm
And the night behind me
Yeah, and a road of my own
JulyMorning by ~FrozenYearning on deviantART
