a sorta fairytale

Странно е как всички избират едно и също време от интервал 10 дена, за да ходят.. някъде. Тези дни само научавам кой кога заминава и как най-обикновено не се знае кога ще се връща. А при мен е все същото, и работата преди обяд, когато всъщност “работя” една четвърт от времето, което прекарвам в офиса, и следобедите, които всеки ден минават неусетно, и вечерите, най-хубавата част от денонощието..

А снимки, снимки има. Много и огромни.. така и не стигнали до заветното отваряне с the gimp (да, все още го ползвам)

Вчера ходихме на втората част на хостел. Толкова гнусен и брутален филм не бях гледала скоро.. или изобщо. Не бях присъствала на прожекция, в която на няколко пъти цялата зала да вика “аааААаа неееее!” След това за доброто на съня ми реших да гледам Уимбълдън като се прибрах. Въпреки статуса на поредната глупава лента филмчето е сладко и като се прибави час и половина слушане на убийствения акцент на главния герой става просто идеално.

[link]

Днес се замислих, че съм снимала доста хора, но никога не съм снимала брат ми. И включвайки в предвид ситуацията наоколо в последните седмици и следобедното слънце всичко изглеждаше идеално.
Не и за модела разбира се. Брат ми е може би нещо като “кошмарът на фотографа”. Мърда, говори и се опитвя всячески да прекрати възможно най-бързо ставащото. Така че приключихме доста бързичко. Прекалено бързичко.
Прекара пред апарата не повече от 4 минути…

Между другото, на мен не ми прави впечатление, но ако се зачудите за този светъл кичур коса - не съм го пипала на компютъра. Брат ми си го има по принцип.

А и всъщност се колебая за тази снимка и степента, в която ми харесва. Така че ако някой има нещо да казва може да го направи :)

Днес снимах К и С “сесийно” за пръв път от онзи 9 февруари, който освен рождения ден на брат ми е денят преди 10 февруари, който от своя страна освен рождения ден на Нина е и един много специален ден за първоспоменатите двама.
Искам официално да кажа, че съм влюбена във фотоапарата си. И в днешните снимки.
Благодаря на двамата модели, че са толкова сладки. (Това последното вече съм го писала тук преди няколко месеца, между другото)

Както бях казала, планът ми за последната лента беше да бъде сканирана и се оказа супер идея.
Отиваш (в моя случай на фотото на КиМ) и там една неособено усмихната жена ти казва, че удоволствието ще ти струва 3лв ти казваш зарадван (очаквах повечко да е) “ок” и си намираш какво да правиш в следващия половин час. Като се върнеш ти дават едно от онези хартиени като пликчета ли, не знам как да го нарека, които дават във фототата с тази разлика, че вътре освен лента има и диск.

Като се прибрах и с нетърпение набутах диска в компютъра бях приятно изненадана. С няколко изключения (с които съм горда:Р) снимките не са с кой знае колко идеална експозиция, но на мен така са ми идеални :)
Стига съм говорила.

Тук много си харесвам фокуса :)

Тази и следващата са правени с 35мм-тровия обектив и един зелен филтър, с който виждах всичко зелено (според информацията в интернет те спират зелените лъчи, а не обратното) Заради това резултата ми се струва супер. Особено начина, по който са излезли облаците.

Според Мим тази е лигава. Според мен не е. Има някакво готино настроение :)

Тази ми е любимата. Изкарах си я и 13х18. Всъщност това е кроснат вариант, както винаги за любимите ми снимки не мога да избера вариант..

И оригинала.. :)

И тази си я изкарах

..И фаворита на мама :)

Класика ;)

Снимахме и другото Мими, получи се супер. Жалко, че лентата ми беше на свършване. Това ме подсеща да постна и няколко снимки от Кониката.

Айде и мен да ме има като никога..

Кат има една невероятно вярна теория, че на всеки осемнайсти става нещо. Нещо като нещо странно, изхакано и тн. Предния 18-ти както неин рожден ден беше и концерта на Пласибо. Вчера пък, както последен ден на Мими в Бургас преди да отиде на този “дамски лагер” беше и денят, когато в един магазин в София доставиха половин-килограмовото ми бижу. 400Д с обектив 17-85мм.
Благодарение на моите умения в убеждаването + промоцията на канон, в която трябва да си купиш апаратче до 20ти и ти връщат парите след това, баща ми взе, че се нави.
Докато нямах какво да правя проверих в колко отваря магазина. 10. В 10 без 15 започнах да треперя, да се наливам с вода и да се притеснявам. Бяха ми казали, че не знаят колко бройки ще получат и нищо не беше сигурно. В интервала 10:10 - 10:30 баща ми влезе и излезе от офиса едно 6-7 пъти като при всеки от тях си казвах, че ей сега ще го помоля да звънне в София. Така и не го направих.
Оказа се, че един от подчинените му е напуснал без предупреждение. Като се има в предвид, че сме в разгара на сезона и, че онзи тип си беше нарушил договора, баща ми беше бесен. А аз продължавах да не съм на себе си- не беше ли можал да напусне с един ден по-късно или по-рано онзи?? Ама защо да го прави.. Когато най-накрая събрах кураж да попитам буреносната топка дали ще се обади в София получих за отговор едно троснато “Чакай първо да свършим работата!” Беше ужасно, това, което до преди малко беше толкова близо се отдалечаваше и не знаех дали ще се върне..

По пътя към вкъщи за обяд ме попита дали съм се обадила в магазина. Обясних му, че не съм наясно с фактурирането и преводите и искахтой да го направи.

Към 16 часа баща ми ми се обади, че е превел парите. Надявам се другата седмица да държа фотоапарата си.

Нямате представа колко съм щастлива!

Светлината в тази част на плажа е страхотна около 19:30 и не знам дали скоро ще я оставим на мира. Или поне докато не стане прекалено все там да снимаме.. :)

От вчера има и доста снимки на практиката. Смятам този път само да дам филма за проявяване и след това да отида на филм скенер, за да ми качат снимките като хората на комп. След това, ако има нещо готино, ще го дам за изкарване.

От време на време се случва нещо, което да обедини всички (или почти) бг блогъри и обикновено става въпрос за нещо нелепо. Всъщност като се огледаме и не е кой знае колко учудващо, но си остава нелепо. Става въпрос за скандала около продажбата на парк “Странджа” и втория последвал го за това кой има право да се бори и кой няма. Всъщност, както излиза, отговор на последния въпрос има - никой. Ето и за какво иде реч в общи линии.
И все пак, причината, която ме подтикна да стана сигурно поредния блогър оплакващ се за това колко е несправедливо всичко е, че четях този пост и други, и статиите във електронното издание на Дневник и се чудех къде отиде смотаната свобода на словото?! До колкото си спомням все още сме 21 век и времето не е почнало да тече назад. Затова, въпреки че съм на 17 и сигурно съм на светлинни години от статуса на разбиращ от цялата тази работа, не ми го побира мозъка как може мислещ човек да назначи разследване на блог! Че и призовки и разпитвания да се стигне. Блоговете са затова да пишеш в тях и да изразяваш собственото си мнение, по дяволите! Ако сме стигнали до там, че да гоним хората, които имат такова, наитина 100, че и повече години няма да ни стигнат, за да живеем в “нормална” държава!
Затова, щом блогърите ще бъдат “разследвани” за това какво пишат, направо да се издадат правила такова. Могат да забранят писането за храна, примерно - увеличава риска от надебеляване на населението. Или за пътуване извън страната - може да доведе до покачване на емиграцията. Защо някой не вземе и не си намери по-полезно занимание от това да разследва личното мнение на хората? Според мен кметът е прасе и пияница. Арестувайте ме ако искате!

Днес, докато с Мим седяхме на Маската и хапвахме картофи дойдоха две от момичетата от уъркшопа, който тече в момента в операта, едната ирландка, другата - американка. Американката разказваше за някакво кафе в Ню Йорк, до колкото си спомням, на което на вратата имало изисквания за това, как да се държиш вътре, как при различни обстоятелства персоналът може да те изхвърли и тн. Ние я попитахме дали наистина се изпълнява всичко това и тя отговори, че не знае. Никога не била влизала. Било я страх.

И втората лятна седмица мина, и през втората, както и през първата писането тук сякаш не беше точното нещо. Прекарвах неопределен брой минути пред празното поле, за да установя, че всъщност нямам какво да напиша……
Всичко продължава да върви нормално, преди обяд на работа, къдетоима музика и гадни настройки на компа от които не мога да се свържа към скайп или ласт.фм; след обяд обикновено краткотрайно четене, следвано по петите от доспиване. Вечерите са хубавата част от деня. Като всъщност вечрашната, която беше нещо като най-хубавото нещо през ваканцията до този момент.
Всъщност слушам Chambao от 5-6 дена. Те обаче се оказаха абсолютно достатъчни, за да ме завладее настроението на музиката им и да гарантира супер изкарване. в Созопол. Всъщност изобщо не си представях, че ще бъде толкова хубаво.. няма да разказвам подробно.. имам чувството, че ще се развали магията.

Днес всъщност така и не си доспах следобедно. Преди да си направя нови уговорки за вечерта за тенис, който така и не се състоя и за кино, тъй като предните потънаха в нищото, четох архива на един блог, който по принцип следя. И си мислих колко по-лесно би било ако просто знаехме как ни възприема човекът отсреща или беше по-лесно да разберем или ако soul met body или всичко ставаше като в хубава песен. Както и да е, с Кат и Сис ходихме на Зодиак, който всъщност чаках(ме) от доста време. И от доста време не бях гледала по-досаден филм. Очаквах нещо разтърсващо като Боен клуб, а не два часа и половина в стандартни разследвания на американската полиция през 70те. В комплект с убийствените седалки в Тракия става просто нетърпимо. Всъщност сюжетът беше интересен, щом го обсъждахме и след прожекцията (все пак е по истински случай..), но филмът не грабваше зрителя с нищо, нито се намери какво да поддържа интереса през 150те минути. Чудя се как са му дали 8.1 в imdb..

А утре официално обявявам, че ще се наспя. Само някой да ме събуди….

[01:02:02] beckhamadriano says: ako ima neshto
[01:02:11] beckhamadriano says: koeto da sam razbral ot jivota
[01:02:17] beckhamadriano says: do momenta
[01:02:19] beckhamadriano says: to e
[01:02:19] beckhamadriano says: che
[01:02:38] beckhamadriano says: chovek vinagi triabva da se bori i da sledva mechtite si
[01:02:49] beckhamadriano says: nezavisimo kakvo stava
[01:02:59] beckhamadriano says: moje da gi otlojish
[01:03:12] beckhamadriano says: no nikoga ne triabva da se predavash i da se otkazvash