a sorta fairytale

Странно е как в последните дни всички говорят едно и също, противоположно на това, което са твърдяли цяла зима.. и пролет, май. Нали знаете- nothing’s coincidence, сигурно се носи във въздуха или със среднощните светкавици.
И ти става едно трудно да отричаш, че ти е писнало да бъдеш сам, или по-скоро вече никой нищо не отрича, а всеки се оглежда на 4, за да може в един момент просто да спре да го прави.. и да гледа напред с някого до себе си. Или просто си въобразявам и глупавите сериали са ми размътили главата. И се опитвам да мисля в по-кратки изречения, но не се получава, защото е прекалено странно. Всъщност лятото вече е официално, може би официално свърши периода на “на мен си ми е перфектно така”. Какво изобщо се лъжем.
Стана прекалено много време на самозаблуждаване за това, как е най-добре или просто.. по-добре. Не че нещо ще се промени след жалките ми подобия на разсъждение, или каквото и да е.
Обикновено не пиша такива неща тук, но явно е настъпил сезона на промените. Или утрото е по-мъдро от вечерта и утре сутринта просто ще изтрия този пост.

тези дни е някакси странно безгрижно, не че трудно се свиква, но.. :)
морето, песни, които ми напомнят за лято и дрехи за плаж и всичко изглежда някакси по-лесно

Admiration by ~FrozenYearning on deviantART

колкото и да ми е трудно ще се опитам да се придържам към реда на случване на нещата….
и така, началото мисля, че може да се представи статистически:
главни герои: Ани и Марти
шофьор: бащата на Марти
маршрут: Бургас- София
вид превозно средство: джип ауди
температура вън: 34 градуса
температура вътре: 18 градуса
средна скорост: 200км/ч
време на пътуването: 3 часа, включващо едно спиране за сладолед.

на входа при вече посъбиращата се тълпа се намерихме с МАртин, Дете, Златена и останалите, ходихме за бира и всъщност не се наложи да чакаме особено дълго за да се озовем вътре и да започнем да напираме времето да минава по-бързо. и като се замисля, трябваше да отмъкна значките на дете..
Остава бяха малко досадни всъщност. Шоколад (най-хубавото нещо), Ще дойдеш ли със мен, Мини тяло, London? Paris? Berlin? и разбира се - sex in the morning, за която мисля, че до сега не съм чула положително мнение.. еми има защо, особено ако при първото прошлушване на песента гледате и клипа.. ммдааа.. както и да е, за warming up ставаха.

ТА. След половинчасова още по-досадна пауза ТЕ най-накрая излязоха на сцената и еуфорията беше пълна. За концерта думите наистина ми липсват.. беше… невероятно….
Не знам дали има смисъл и да изброявам кое ми е харесало най-много.. и все пак като изключим любимата ми тяхнма песен BLIND, на която официално заявявам, че се размазах всячески, другите неща, които в момента ми изникват в главата са the bitter end, sleeping with ghosts, follow the cops back home (господи, колко се радвам, че я чух на живо.. ааа..), infra-red, I know и разбира се кулминацията на twenty years.. убийствено просто !
За снимки от концерта.. няма такъв филм. Всъщност последното, до което ми беше тогава беше да снимам. А, и как може в тъпия зимен дворец да няма гардероб?! Скачането с чанта е нещо ужасно.. и за двете ми рамена, тъй като ги сменях такова.. хах..

След концерта трябваше да отчетем присъствие при Симона (бтв, брагодаря и супер много за приютяването) за пред висшите власти и не след дълго се отправихе отново към залата за афтър…
по абсолютен късмет се натъкнахме на мАртин на входа и мисля, че в този момент вървеше the bitter end. Партито беше.. как да кажа… хммм… странно.. с целуващи се момичета от едната ни страна, емоционално разтриващи се момичета от другата ни страна, полузаспалия тошо пред нас и странно поклащащи се хора отвсякъде. Както и да е, за интервала от 2 бири успяхме да се позабавляваме, да се замерваме с възглавници, с бивши етикети Бекс, придобили форма на топченца и да се дуелираме с празни бутилки. В един момент ни беше вече време да си ходим защото едно такожа нямахме какво да правим и в момента, в който се чудехме какво по дяволите да правим в не-знам-си-колко-през-нощта в София симона ни се обади, че е хубаво за всеки случай да отчетем присъствие там, където се водеше, че сме. Равносметката е все пак известен брой часове сън, което всъщност се оказа ок.

След като бащата на мартито предния ден ни беше резервирал билети за автобус в 16:30 имахме цял ден на разположение за да се мотаме като цяло. Ще си спестя подробностите до един момент към 16 без нещо, когато тъкмо излизахме от mall-а до хдк с усмивки до ушите, заради едни симпатични торбички в ръцете ни, когато пред нас видяхме един тип, който ужасно много приличаше на един друг тип. Всъщост, когато се доближихме и чухме, че говори на английски (по гсм) се убедихме, че беше STEFAN!!!!!!! След това - трескаво търсене на тефтер за автограф и фотоапарат и така и не дочакахме човека да си довърши разговора.. всъщност той сам ни направи жест за автографа такова.. беше убийствено! не съм смеела да си представям, че ще видим някого изобщо на друго място освен сцената! (всъщност в началото ми беше трудно да свикна и с идеята за сцената, но както и да е)
След това ни трябваха още най-малко 2 часа, за да осмислим, че наистина го видяхме, да спред да се смеем от кеф и да се успокоим!

та, въпросната снимка.. няма какво да виня момченцето, което накарах да ни снима, че не се е справило особено добре с композицията, та това е леко орязан вариант откъм софийски улици. а, и извинете смачканите ни леко неадекватни физиономии!

ето го и автографа на тефтера ми, който в момента се изяждам от яд, че не е на билета! не се сетихме на време….

… и печатите от афтър-а на ръцете ни :)

лошата новина е, че сме back to reality и утре се очертава луд ден с изпит по перла, за който никой не знае какво трябва всъщност да знаем, изкраване на брошурата по проекта в 9 сутринта и писане на текст на френска рап песен с някакви французи.. дочух нещо и за някакво пеене на охлюва около 18.. май… да, интересно ще е..

Изпита мина. Как вече е друг въпрос. През август ще се разбере. Т.е ако резултатът е кофти вие няма да разберете :)
И този 18 юни най-накрая дойде. Първо - Честит Рожден Ден, Кате!:)))) и второ - ПЛАСИБО :))
най-накрая…
а за утрешното пътуване по жегите не знам какво да кажа.. ветрило някой?

Ах.. blind на живо…!

резултатът от черно-бялото настроение тези дни..

Letting go by ~FrozenYearning on deviantART

пп: за пръв път използвах това “Embed” от дясно на девиейшъна в дА - cool!

If you’re looking for an open book,
Look no further, I am yours.

Този пост е вдъхновен от една смяна на аватара на Мимс в скайп и още един пост, водещ към сайта на един английско-испански фотограф. Та тази смесица доведе до преглед на някои стари папки със снимки и конвертирането на няколко в черно-бяло.

ноември, 06

август, 06

Отивам back да уча по английски - това, което ще правя цяла седмица.

fall apart and start again.

Тази вечер по случайност хванах по ММ Ултра за Тори. Всъщност го бях гледала откъсачно в началото на февруари, но беше достатъчно да разведри една иначе обикновена сряда вечер с висок процент напрежение около четвъртъка из въздуха. Мисля, че стана прекалено сложно.
И така, за пръв път от около седмица знам какво да сложа в плейлиста и Тори разнася меланхоличното настроение на стари спомени и мечти.
Последните дни минават прекалено бавно. Английски всяка вечер от 19 до шестнайсти, един 15-минутен ад на седемнайсти и идва Денят. Което ме подсеща да питам Мартин за начина ни да мръднем до София. (та, Марто, ако четеш - питам те :Р)
Училището е като нещо нередно, полупразно и изстрадало. Все трябва да се напрегнеш по нещо, въпреки, че всъщност на никого не му се занимава и на всеки трябва да обяснявам кога ще съм тук и кога няма и никой не е очарован.
Интеракторите ще ме извинят тази събота и неделя, но няма да им уважа конференцията. То хубаво, ама не става да се правят сто неща едновременно. И качествено.
Волейбола започва в събота в 12. Всъщност ако на някого му се участва - в 11 на игрището за плажен до сърф клуба. Жестока реклама правя обаче..

От както брат ми се прибра, т.е десетина дена, всичко тук е един голям хаос. Съжителствам с моя си компютър, 2 лаптопа и музиката на брат ми. Като последното създава особени затруднение в няколко области основни от които съсредоточаване с цел учене и триене на неща от сорта на металика от профила ми в ласт.

Всъщност последното нещо, което трябва да правя в момента е да блогвам. Но на кого му пука след като цяла година си си скъсвал задника да огряваш навсякъде. То идва един момент, в който просто повече не може.

Хубаво, че Тори няма скоро да спре. Поне тя. И знам, че не съм компенсирала неписането ми в последно време, но в края на краищата на кого му пука.

Тези дни така и не мога да се огранизирам да постна снимките от бала на братовчедка ми + няколко от бургаските завършващи. От неделя насам сигурно са ми се събрали не повече от 10-12 часа сън. Мдаа :) Та следват няколко снимки, повечето портрети, на варненското Мими :)

приятелят ;)

майка ми казва, че тази снимка и напомняла церемониите за разни награди и снимките н звездите на червения килим :D

в тази снимка има нещо, което ужасно много ми харесва..

това е нещо като резюме на цялата работа около баловете. още докато снимах си го мислех - рап песен - пари, коли и жени…..

Бургас, 24

Искрено казвам, че Радина беше убийствена.

Така, искам да наблегна на това, че Виктор отказа да ми каже какъв цвят му е костюма предварително!

Кой като мен :Р А, и Марто, направил си същата физиономия на една снимка със Зу :Р

Снимах също Поля в деня, когато се прибрах от Варна, но за това има време.. А да, и трябва да видя и за свястна снимка с Алексей :Р