a sorta fairytale

В последно време нещо не ми се пише. Отварям си блога и след известно време пред бялото поле, когато то продължава да е празно излизам.
Още по-малко тези дни и особено днес. Днес всички сме криви. Обаче не мога да разбера кога минаха тия две години. Аз бях заек, а те- десети клас и сякаш беше толкова скоро. И не мога да си представя, че повече няма да ги виждам в двора в междучасията, всеки ден. Не, наистина не мога и не искам. Осъзнавам колко клиширани неща пиша в момента, но не ме интересува, не и днес.
Цяла година го повтарям и не знам кога ще спра. Не знам какво ще правя без вас..

В един момент имах чувството, че тази седмица никога няма да свърши. По-лошото е, че и следващата няма да е по-различна. (Между другото, сърдечно благодаря на момичето, което в сряда е издало наредбата за 17 май спортен празник)
Това, което остана е утрешното състезание по английски, което по една причина се оказа доста важно за моята особа, но за това няма да говоря, за да не стане много шум за нищо. Неделя отново английски, този път курс и след това анализи на произведения, 2 от 3 от които даже не съм чела. А в понеделник имам класна..
Днес докато вървях към вкъщи си гледах часовника и си мислех, че на 11 май имаше нещо, но не можех да се сетя какво. Хубаво, че са вестниците. Сега, докато си пия кафето, заедно с италиански бисквити, тегленето на Volta - новия албум на Бьорк тъкмо приключва.
На 6ти бяхме на обяд у баба ми. Когато майка ми се присъедини към моето ровичкане из старата библиотека тя откри някаква стара статия за нея, докато е била в университета. Слагам линк, защото темата ще я resize-не и няма да се чете.. Та ето. Не знам, просто реших да го споделя с вас :)
Връщайки се към училището програмата за следващите седмици освен гърчове от учителите включва бала на братовчедка ми на 25, т.е ще ходя във Варна :) и манифестацията на 24, на която въпреки усилията ми на ученическия съвет, моя випуск ще марширува… както и да е…….

Отново снимки, малко сборно, даже не и малко..

Започвам от най-новото, още 3 от съботната сесия :)

Следват 2 от вече отдавнашното снимане с Косьо. Беше как да кажа.. емблематично с извървяването на пътя гарата - първа спирка на дванайската в славейков (че и след нея).. по железопътните линии. С полусъборени заводи, жълтурчета, цигани и “военен обект с въоръжена охрана” (тва абсолютно сериозно) :)

Цветница.

започнах тази лента на.. 3 март и още не съм я свършила, Годподи!

а тази стои на десктопа ми от няколко месеца. Не знам защо така и не я качих досега. Гледката е през прозореца на кухнята между другото..
поздрав с radiohead - everything in its right place ;)

Колко презареждащо може да бъде следобедно снимане след изтощителна седмица :) Какво от това, че трябваше да уча.

Да ви представя фаворита на деня, който вече посъбуди от зимен сън и краси 11-АМ

и неотстъпващия втори номер, разбира се

В по-нормален размер от това, което предоставя темата на блога също ги има и във фотоблога

Не знам причината, но много скоро след постването на последните снимки отново не можех да си заредя блога..
Сега вече всичко си е по старому (установих и колко е хубаво това благодарение на Весо и любовта му към имейлите!:) въпреки, че някои неща са се изтрили от съзнанието ми докато успея отново да пиша..

Започвайки от най-прясното.. Времето след връщането в България премина и ще продължи да преминава още поне седмица-две под знака на ремонта. Стаята ми бе предограминана и е в процес на допретапетиране (каква дума само:) наложи се използването и, защото тапети има само на половината от нея, засега) А другото е както обикновено - училище с някои все по-изострящи се настроения на ядосани учители заради дългото(?) отсъствие и цялотното ми неприсъствие в часовете този срок.. какво да се прави :) Та в момента и до края на май тези същества ще ми правят живота черен, красота :)
Иначе, литературна конференция вчера и днес и официално имам публикация в печатно издание (и това някой ден ще си го напиша в СиВи-то :Р)
За снимките от Италия, всъщност.. те са 842 :) В интерес на истината личната ми оценка е, че качеството им не е това, което бих желала, но има и сполучливи неща :)
Ще се опитам следващите дни, когато ми остане време да постна някой друг кадър, но няма да е днес (аз всъщност днес качих де, Етна е това по-долу :)

Последно- Весо и Марто, крайно време е да ви благодаря за Дали :) Както веднъж бях споменала си я пазех за Сицилия :)