a sorta fairytale

Най-после ми зарежда блога.. йее..

Всъщност фотоапаратът ми е отказвал да работи два пъти. Едният беше през юни, другият - вечерта, когато си празнувах рождения ден. :)
За втората страхотна вечер на караоке, тоест рд на мимс естествено си работеше ок :) Но като се замисля всъщност май нямаше да умирам от желание да снимам на рождения си ден вместо просто да се забавлявам.. мдаа.. :)
За онзиденшната рожденичка ще кажа две неща:
1. мииияяяяяяяууууууууу!
2. уф как ме е яд, че нямам една свястна снимка с нея!

ок, няма да измъчвам пропусналите събитието..

Също най-накрая днес гледах (на кино) The Prestige. Как само се радвам като правят наистина добри нови филми! Надмина очакванията ми ;)

And I want to wake up with the rain
Falling on a tin roof
While I’m safe there in your arms
So all I ask is for you
To come away with me in the night
Come away with me

след може би двеста ленти може и да почна да си оправям фокуса като хората… за да не ме е яд после за снимките….

:))))))))
Благодаря ви на всички, обичам ви, хора!!! :))))

специални благодарности на:
Нина - за идеята, за това, че е родена на 10 февруари, и че е най-сладкият меееееееч!
Вики, Алексей и Весо - пълнолетните ;)
Вики и Марти - хората с фотоапаратите
Кат и Стеф - че са толкова сладки
Марто - с КОГОТО пяхме 3 пъти (третия го смятам полу-въображаем, полу-по-улицата ;р)
Богито - той си знае защо, ах ти стар…. :РРРРРР
Филев и Митака - за яките тостове
бащата и вуйчото на Нина - за помощта ;)

хихи!

очаквайте следващо включване със снимки от тази сесия, когато си довърша лентата, от която ми остават още 7 пози. Всъщност не знам кога ще стане това. Може да не е много скоро :)

Получих писмо (по пощата) от Канон с официална покана за откриването на изложбата хаха
Идеята е дали просто да пратили на всички участници или само на тези, чиито снимки са избрани за изложбата.. Макар, че второто не ми се вярва много :)

Мой ред! :Р

Такаааа…
1. предлагам на мимс да пише за тейните на Великите Гейши, техните червени балончета, за тяхната слабост към мак доналдс. Мноу обширна тема! :Р
2. за палавия поглед на Арагорн, но май това се включва към горната точка.
3. това как тя няма да прекара 365 дни в Англия
4. за сектата на лилавите шноли
5. за начините, по които може да бъде изгубен и намерен телефон насред плажа и за това как се чупи стол, със скачане :)
6. за лято, джаз, танци и тъмни полянки
7. за скуката във влаковете, когато ме няма (:Р) и за странните баби с още по-странни внучки от няколко десетилетия по-назад.
8. за хапчетата за свеж дъх на Ричо и тяхната нетрайност
9. за това как най-забавно се измъчва котка (техниката с Ц200, примерно)
10. за това как най-НЕуспешно се извършва криене от полицаи насред полето :Р
11. за това какво е да носиш стегната балетна рокличка насред богодири цял следобед. наблягам на стегната
12. за всевишния шоколад и неговите необятни качества.

това ако не те накара да пишеш ще те бия :)

Първоначалната идея за тази сесия беше да бъде в един подземен паркинг. Въпреки милите очи и сложния филм, в който вкарахме хората така и не ни пуснаха (било забранено да се правят снимки на колИте).. Но тъй като ние сме упорити все пак не си тръгнахме. Е, колИ няма, но все пак е в паркинга. Има още снимки на практиката, но тях - друг път, не съм свършила лентата. ;)

Преди няколко месеца изпратих 5 снимки за конкурса на Канон България с ясната представа, че не аз ще съм човека, който ще вземе наградата, изразена в 3 000лв под формата на канон фотоапаратура. Победителите трябваше да бъдат обявени в началото на февруари. Преди малко майка ми ми припомни, че всъщност сме началото на февруари. С лека усмивка реших все пак да отворя канон.бг, за да и докажа, че няма нищо. Но имаше…
Това са първа, втора и трета награда в раздела Художествена фотография. Аз.. не знам какво да кажа. Винаги най-много ме е яд, когато такива снимки печелят (с приятни спомени за конкурса на германос лятото..) Това, че не съм била аз примерно изобщо не е от значение. Когато видиш снимка/и, които наистина можеш да кажеш, че са по-добри от твоите, по оригиналност, идея или качество или каквото и да е било друго, тогава се мотивираш да се развиваш и да вървиш нагоре, за да може един ден да заслужиш всичко това.
Ок, дали ще говоря в първо лице или не е все едно, това се отнася за всеки.. Но мога да отида в морската, да снимам всичките сиви статуи, чиято цел или идея едва ли ще разбера и това няма да ме направи фотограф. Нито пък ще ме накара да се чувствам като такъв или изобщо да искам някой да ме приема като такъв.
Някакси унизително е за стотиците, сигурна съм, снимки по-добри и от моите, и от спечелилите, че труда, вложен в тях не е бил оценен. Не ме разбирайте погрешно, защото този пост няма за цел да ви набива хленченето на лигава госпожица, искаща на всяка цена някоя искрящо розова кукла барби, лъскава фибичка.. или награда от конкурс. Но съм на мнението е, че това е чиста подигравка с труда на хората, които наистина имат талант. Яд ме е, че няма да отида на изложбата, защото съм сигурна, че там ще има неща, много по-добри от тези, сметнати за най-добри и показани пред най-вироката публика.