Намерих лентата и изкараните снимки от практиката на мама от есента. всъщност в пристъп на и аз не знам какво бях решила да ги сложа на място, където няма да ми се мяркат пред очите. направих го и след това на няколко пъти ги търсих безуспешно. тази снимка май сега ми харесва повече от през ноември :)
много ме дразни глупавия шум на глупавия ми фотоапарат като се вдигне скоростта. направо ме побърква. нищо не става хубаво в черно/бяло заради него :/
нагледен пример:
От миналия петък вкъщи има сот
алармата е като в магазин
продава се сън и почивка, но цените не са за всеки
аз уж съм постоянен клиент, а не получавам намаление
Мисля, че се наспах, след като нямам спомени от следобеда
нали знаете, от сън спомени няма
след като Петър Първи мина с нещо, което бях научила за 10 минути
Имам започнати 4 книги, но не знам коя ще прочета на шестнайсет години
а този грип вече стана клише, не знаейки защо всички ме питат за него
тази псевдо ваканция променя всякакви планове.. но май все пак нямам против промените
освен факта, че няма да протестирам на рождения си ден
по друга тема освен факта, че не ми се става на 17
тази вечер съм в странно (по-мързеливо от обикновено) настеоение
а какво трябва да се слуша в такова настроение? наистина не мога да реша…
Тези дни прочетох доста постове с “Пет неща, които (може би) не знаеш за мен” и се замислих по въпроса. Така, че ще използвам щафетата на Мими за “всеки, който иска” :)
1. Вкъщи винаги минавам коридорите на тъмно (а от моята стая до кухнята се минават всички възможни коридори, което е грубо казано към 7-8 метра с чупки). Повечето ми приятели, коагто идват за пръв път у нас се стъписват от това; доста се объркват по пътя :)
2. Всъщност лицето ми е малко несъразмерно. Мисля, че беше шести клас, когато госпожата по рисуване го установи. Беше решила да показва по мен пропорциите на човешкото лице. Когато стигна до това, че линиите спуснати от зениците малко по-надолу бележат края на устните всъщност не можа да даде нагледен пример. :) Може би ако си гледам носа все пак ще се получи :D
3. От 7-годишна възраст исках да бъде моден дизайнер. Някъде из стаята ми са 3 тетрадки изрисувани с модели :)
4. Когато бях на 7 (отново, каква активна възраст =)) взех награда за детско стихотворение в националния конкурс на радио Ботев. :) Казваше се кривата река и всъщност беше първото стихотворение, което бях написала собственоръчно на лист :) Майка ми все още го пази тук някъде, листа де :) Писах стихове до четвърти клас.
5. Всъщност като малка много обичах котки (идиот…) имах рокля с котенца и веднъж сериозно загазих, защото бях хукнала да се кефя на едни малки изродченца из квартала на баба ми. :)
Е, станаха 5 :)
Някой на долния етаж си е сложил толкова силна лампа, че
осветява стената на отсрещния блок.
Брат ми каза, че на тази стена видял как огромна сянка се преоблича,
аз още нищо не съм видяла.
Следващата седмица всеки ден има нещо различно,
но това разнообразие няма да е от приятното
а от този тип, заради който в петък следобяд спах 5 часа. Уморително, да.
И losing my religion в изпълнение на тори е истинско 5-минутно удоволствие
някъде между уроците по френски и времето, което тече без мен.
Първата критична седмица мина.. не знам как стана това. Следващата се очертава даже може би по-критична; за момента този факт ще го игнорирам.
Поради перманентен мързел по време на ваканцията трябва да пиша домашна по английски за утре, която се изразява в един симпатичен учебничец :)
Като за влизане във форма, обаче, смятам първо да спя :) Както казах сутринта на госпожата по математика - днес се чувствам по-заспала от друг път.
Пускам вървящите банди в чест на днешната диктовка за Манхатън и лек следобед. А отново не мога да разбера себе си.
Ако оцелея след утре.. и след като ми върнат трите контролни, които ще правя утре…
ALL I WANT FOR… MY BIRTHDAY :D
Oк, “утре” се превърна в “другиден”, а то в “по-другиден”. Съжалявам.
А и по искрената молба на Весо, предстоящият дълъг снимков пост ще бъде видим след като натиснете (more…)
По-детайлно - утре :))
