a sorta fairytale

Стана време. След няколко часа (да бъда по-прецизна около 5) заминавам за скучното посрещане на 2007 в Гърция. Всъщност искрено се надявам да се окажа лош пророк.
Та искам да пожелая приятно изкарване, може би не/напиване, изтрезняване, купонясване и всичко, което смятат да правят на 31 и ранните часове на 1 на тези, които ще са у Жени; в Черноморец; в София; в Германия; просто в Бургас и на останалите, за които нямам информация. :)))
До другата година в Европа!

Проспивам сутрините и пропилявам следобедите
пак щях да свърша всичко и нищо не свършвам
гоня коли из главата си, мисля заглавия и
си представям че е есен, пролет или лято
и не трябва да излизам без да навлека няколко ката втора кожa
върху себе си
и че всичко е с повече жълто и червено
сепаратистите се пробуждат след като вчера си починаха
и просто ми омръзна да гледам предния пост
докато си пропилявам ваканцията

Винаги 24 е бил първия пример, за който се сещам като се замисля за онези претоварени с приятни неща дни. Днес е някакси по-различно. Започна като наистина такъв коледен ден със закъсняло украсяване на елхата, обикаляне на центъра около 3 пъти за последни подаръци и опаковането им. След това обаче… от около 4 часа имаме гости, на които винаги много се радвам като дойдат. От както са тук седя на компютъра и се чудя какво да правя. Първата Бъдни вечер и ще последва и Коледа без брат ми. Тъжно ми е. Той ще си се върне на 26, но е много по-различно. След вечеря ще продължа да се чудя какво да правя, а е хубаво от сега да се ориентирам дали ще има нещо интересно по телевизията на традиционната вечеря в баба утре. По-рано мислех да се обадя на някой и да изляза. Но всъщност не, глупаво е, на Бъдни вечер всеки е със семейството си. Кофтито е, че и нета нещо не му е до мен тази вечер и даже един филм не мога да изтегля, за да мине времето по-бързо..
Всичко това звучи като някакво оплакване. Не обичам да се “оплаквам” тук. Глупаво е да товариш останалите със собствените си.. да ги наречем проблеми. Но просто имах нужда да споделя.
Усмихвайте се повече
Весела Коледа

Снощи докато качвах последната снимка власатх.ком умря. Затова поста има еднодневно забавяне. Всъщност вече е крайно време да показвам снимки от последните няколко дена.
Сряда. Онзи мокър европейски ден. Не знам колко ми вървеше по вода, но явно ни вървеше по стипендии :Р
Първата снимка е правена благодарение на общината, която най-накрая реши, че ще бъде хубаво ако се поосвети центъра. А, и на нина, която успя да не мърда за около секунда :Р

..и нейното, което тя толкова харесва хах

съжалявам, не можах да се сдържа.

Четвъртък. Денят с двете подобия на час, заради които ще-си-спестя-определението физичка не ме пусна да гледам испанската пиеса. Още ме е яд!
Също денят с набързо скалъпения концерт. Мен никой не ме осведоми да правя нещо и съм доволна. Поне с чиста съвест мога да казвам, че не съм имала нищо общо с този ад..
Светлината в концерта зала беше точно тази зла светлина, която те подлъгва като фотоапарата все пак снима прилично бързо, но при най-малкото мърдане на обекта всичко отива на кино. Тая светлина не я обичам! Та по тази причина снимките на закачащите украса Илия и Диляна (така и не съм ги попитала от кой етаж са я откраднали..) и на Марто, който ми махаше и се раздаваше на сцената преди всъщност да започне концерта (:Р) са размазани..
Тук също фокуса е далеч от перфектното, но са прекалено сладки.. :)

още едни сладури (мисля, че ги снимах докато умирах от скука по време на онази “сценка” хах (дори “Черешката на тортата” беше по-добра!)) мдаа..

Между другото стояхме на най-клюкарските места :Р Виждаше се всичко и всички :Р и даа.. тук вече светкавицата действа

След концерта, докато чаках Мимс да даойде на часовника (тя така и не дойде, но това е друг въпрос) най-накрая имах възможност да спра мрънкането на майка ми да и снимам коледен бургас. Или поне частта около часовника.. :)


(тази много я харесвам :)

Петък. Желаният най-предваканционен ден беше дошъл. И любимия момент с разменянето на подаръци беше настъпил. Чина беше отрупан със всякакви хартии и това, което до преди малко се е помещавало в тях. Зу играеше ролята на коледна елха, макар че така и не оставихме нищо под нея.. :)

Цяла седмица имах желание да направя такава снимка :)

Ходихме на Добра година, който всъщност чаках от няколко седмици. Сладък филм, а Прованс е хубаво място дамм.. :)

А тази светлина си я заплюх докато бях зъзнала предния ден в очакване на Мим.

Кой не е слушкал тази година а? А? Дядо (хаха) Коледа знае всичко! Той е ъпгрейтнатият вариант на бай брадар, който всъщност имитира Дядо Коледа със определението преди “брадар”. Ок, спирам

А птичката виждате ли я?

Последното нещо, което искам да кажа в този пост. Един лев няма да се отрази драматично на ваучера нито на сметката ви. Пратете смс на Българската Коледа! 1117.

3 минути до 3 и почти всичко е свършено. Може би най-приятната част от цялата коледна “треска” е свършена. Подаръците са опаковани и картичките са надписани. С мисъл за съня си днескашната ще е поредната вечер, в която няма да почна Дванайсета нощ, но ваканцията е пред мен. Да, ваканцията. Всъщност като не броим няколкото утрешни двадесет минутни слети часа утре сме във ваканция :) Надявам се да я оползотворя подобаващо :) Идеи има, а това е важно.
Всъщност със същата тази мисъл за съня си “коледните” снимки, които смятах да сложа в настоящия пост ще заемат мястото си тук утре.
А сега е крайно време да лягам. Лека нощ :)

Снегът всъщност вали от снежинките, които не се разтопяват. Заобикалям средата на стаята си, а 451 по Фаренхайт свърши, когато най-малко го очаквах. Остават 4 объркани дни за объркани неща, а млякото също свърши. Трябва да чуете как Пройкова казва “Димитър” и “паразит”.
.. и все още не знам какво искам за Коледа.

Днес беше един особено коледен ден :) може би даже първият такъв, с оредяване на настроението по периферията.
В момента всъщност нямам нет и пиша на уърд, ще постна утре сутринта в най-добрия случай. Може би вечерта заради снимките.
Когато преди сигурно 5 дена получих традиционния рекламен имайл от конвърс с големи букви, че става въпрос за коледно пазаруване в последния момент, осъзнах, че всъщност даже не съм го започнала.
Противно на всеобщото мнение коледното пазаруване не е толкова гадно. Трудното е да измислил какво да подариш, след това е направо доставящо удоволствие. Защото подаръците са специални неща :)
Започнахме пазаруването, докарахме го.. до някъде хайде да бъде. Преди това всъщност дойде коледния дух. Или по-скоро го.. пренесохме :) Ако някой е видял шишкава елха с крака и стърчаща отгоре глава заедно с малка част от тялото, това е била Мим.

Ако до елхата е видял смеещо се момиче, което се опитва едновременно да дърпа куче, да носи дървено трупче (за елхата) и да снима, то това несъмнено съм била аз :) С оглед на факта, че дори и продавача на елхи ни се смееше, сме достигнали върха на собствените си рекорди за забавно прекарване по странен начин :) ЗПСН, даже абревиатура измислих :Р … и мисля, че започвам да се плаша за себе си.
Имаше елхи, порацъци, липсваше само част от екипа на танцуващия салса старец (хей, аз танцувах с него!) Две дуджета, Михаиландър като лошо такова ще си остане uncredited.

Вече всъщност е по-горното „утре вечерта”. Батериите на фотоапарата трябва да се заредят поне десетина минути, за да прехвърля снимките. Мим ги е изтощила :Р Та днес както прехвърлях радиата в колата на баща ми попаднах на This love на Maroon 5 и си казах „Я, хубава песен!” в следващия момент погледнах кое е радиото. Ретро радио. Някакси не можех да повярвам, че нещо, което ми се струваше че едва ли не до вчера е било касов ем ти ви-хит вече се е превърнало в „ретро”. Замислих се как минава поредната година и минава без да съм я усетила. Всъщност с какво ще запомня 2006-а?
- Хей, блога! Той е от края на март :) Времето преди това беше гадно, за него няма да говоря.
- Плажният турнир на интеракт :)
- Франция, Ван; първото ми пътуване със самолет, със високоскоростен влак също.. и още доста първи неща :) беше хубаво. А, да не забравя – Пройкова и Директорката.. това вече е нещо специално :D
- Джулая във Варна.
-Лятото. Операта. Влюбете се в Аида!
- Мачовете на националния по волей във Варна. Беше страхотно!
- Ранното ставане в онзи летен ден. Мир на праха на Стола :)
- Едно вечерно танцуване на една полянка по време на Джаз-блус фест-а, за това знаем само аз и Мим 
- С Мим в София, беше много забавно :))
- Голямото ходене и онзи приказен ден край Триград по време на екскурзията до Пампорово.
- ъммм омниворската част от мен надава вой. Тортата на Зу :Р а, и на Нина :))
- Онази златна топка, която не трябва да е на сребристата гирлянда! Ок майтапя се..(защото вече я няма мухаха)
Всъщност последното стоеше празно известно време без да мога да се сетя какво да пиша. Ще оставя списъка до тук с опция за разширяване.

ПС: Официално е обявена коледната униформа на Тайните гейши!

В стаята ми все още миришеше на златния спрей от последния момент преди няколко часа. Затова отворих прозореца да се проветри. Засилих се да изгася лампата, за да не влезе “нещо”, но осъзнах, че насекомите се крият… през зимата. Сега като е отворено вече не мирише на спрея. Мирише на зима..

От може би седмица.. или вече станаха 2 се опитвам да намеря достатъчно добра причина, за да пиша тук. Не знам защо, но всички моменти, в които съм си помисляла, че ще пиша за нещо ми изглеждат толкова далечни.
Последните дни минават сякаш като на забързан кадър. Накрая все се намира някаква причина, поради която деня да се разнообрази, като не се влезе в час за сметка на нещо по-приятно.
Има различни снимки, които по една или друга причина така и още не съм показала (а е трябвало)
Първата е от днес. Яд ме е, че така и не снимах Марто като се беше разперил под онзи гирлянд :Р Като украсяваме салона ще си направим повече, задължително!

Като аптекарски шишета сме! :))))

За концерта в неделя отказвам да говоря. Поне събрахме пари за децата…

…ако успеем да ги изкараме от лапите на Кат.. :Р

Девети. Няма много снимки. Не са и кой знае какви. Само в тази има по-готино настроение :Р

омниворчетата ми те :Р

Петък, като слагаха елхата на Тройката. Тази много я харесвам :)

Беше време да покажа нещо и от първи декември.
Весо :Р

.. и Марто :Р

… и виновника за цялата тази работа :Р

Последно за този пост. Тази снимка тъй тъй съм тръгнала да я слагам навсякъде, хайде и тук :-)

Ок, да им е честито на всички ани, анита (мен включително :Р), анети, анелии, ангелини и всякакви разновидности на името ми :РР След празника на студентите винаги идва моя ред! хахаха хубаво, че все пак няма да празнувам учейки в стаята, която няма номер ;)
Утре, опс днес ще е една от онези така приятно натоварени съботи :)
Но тъй като все пак смятам да приключа навика ми от 3 седмици да заспивам на домашната по английски в петък вечерта и в събота да ставам в 8, за да я дописвам, ще се върна към артикъла за престъпления хах
Лека нощ и приятен ден :-)