a sorta fairytale

Събудих се с Crooked teeth в главата, заспах с Разумът на безумието на Дон Кихот, а следващия път, в който се събудих смууф джаза беше спрял мистериозно. Връщам се към безумието, за да разбера с какво ще заспя този път. Утре ще спя с половин час по-малко, защото ще снимам как Зу раздава фрии хъгс с наи-изкрени и невинни чувства. Надявам се да съм лош пророк за това начинание. А по-късно ще говоря някакви неща с някакъв французин. хаха
И все пак всичко се врърти около спането и you can’t find nothing at all if there was nothing there all along. ;)

Вчера изкарах филма, с който снимах през последната седмица. Мама беше в русия и взе дигиталката. Какъв хубав случай аз пък да взема старата и про-практика :))) Както и очаквах от първия филм със слр произведенията ми не са перфектни, даже изобщо. Но все пак съм доволна, обикновено от 200 снимки харесвам 1-2 :D Тук от 36 (и по-малко изкарани де..) имам 5 фаворита :Р
Kaчеството на сканчетата също е далеч от перфектното, но там вече не мога да помогна особено…
Не съм рисайзвала снимките, показвам ви ги както са сканирани.

Мим :-) Преди около месец, когато направих първите няколко кадъра от лентата. Може би любимия ми кадър от нея :)

Другото Мим :Р Събота.

Другия ми любим кадър :))))

Малкото сладко чудовище :Р Много ме е яд, че цветовете са станали така, имахме цяла нейна серия.. явно е било прекалено тъмно :(

Пак :Р Ок, Миме, признавам хубаво стана :D

Последните дни минават прекалено бързо в ученическо губене на време и светлинни гранати. На няколко пъти започнах да пиша тук и така и нищо не видя свят.. Вдъхновението ми се изплъзна, явно.

С минаването на злощастния четвъртък седмицата автоматично придобива симпатично свършен вид. :-) Избутали сме я и този път, йей! Та четвъртък сутринта мина, а четвъртък следобяд е почти толкова приятен, колкото е петък следобяд. По тазгодишната програма петъка е ден общо взето за почивка, малко скука, още малко скука всъщност, малко приятно (според материала) събуждане на мозъка с литература, за физическото зависи според настроението. Както и да е утре няма да усетя всички тези малки радости на живота в стаята, която няма номер, защото ще съм във варна. да, Всо, Варна, можеш да се радваш на воля :-) Повода? Повода е съптветно заминаването на мама за русия, което всъщност е другата седмица. Утре се отива за виза в консулството. Аз лично отивам да се разходя. Ще послушам музика по пътя, ще поспя (алелуя) ще направя снимки, по-различни от залеза през прозореца на кухнята и изгрева отразен в съседния блок (между другото е доста красиво, тези дни ще се опитам да се наканя да покажа) и ще се надявам най-накрая да се сдобия с нощно шкафче. Да, да, нощно шкафче. Днес следобед обиколих сигурно 90% от онези големи магазини с малко място за минаване от множеството симпатични или не толкова дивани и канапета, които те съблазняват да спреш оглеа за момент (или няколко) и да видиш колко удобно можеш да се настаниш..
Не съм си представяла, че търсене на едно просто нощно шкафче може да се окаже толкова трудоемка задача. А защо съм се разискала? Секси е :-) Винаги съм харесвала тези симпатични шкафчета до леглото, които са място за симпатични неща като нощна лампа (също толкова секси), часовник и книгата за преди лягане :) А на въпроса защо точно сега ми щракна всъщност нямам отговор :-) Извода от днешния следобед е, че индустриалната част е все така красива по залез и мебелите не са се променили след последното посещение по онези свещени места (което като се замисля не беше скоро…)
Ок, промяната от настройка утре - на училище към настройка утре - на на училище е изключително приятно занимание, вервайте ми ;-) Под влиянието на това действие прекарах цялата вечер в гледане на 1-2 минутни кличета от Лейт (Лейт) Шоу. признавам си, изгледах наистина много.. Не съм пипнала английски или математика или каквото и да е, просто е прекалено яко да стоиш и да се смееш :Р
Също така попаднах на едно живо изпълнение на Тори в същото предаване. Какъв късмет - a sorta fairytale. Напоследък има моменти, в които съм се чувствала наистина a sorta fairytale, само без with you частта. :-) Какво да направя като липсва, почнах да я изключвам от сметките ;Р
Накратко (що пък и аз се чудя..) приятен последен учебен ден от тази гадна учебна седмица. С мислълта учителите да си избият от главите, че трябва толкова да ни гърчат ежедневно. Всъщност не им ли е по-лесно да не го правят? хмм ще го предложа на съвета :Р
В служба на бъдещото си нощно шкафче този следобед не спах. Смъртоносно. Съотвено вече ми се спи..
Лека вечер на тези, за които тя сега започва (по принцип се водя от тях…) и лека нощ на послушните, които вече спят или им предстои в кратък срок от време. :-)

Днес, днес е смъртта на Мацката с косата, т.е ключодържателя ми. Да, знам, че ще се усмихнете по онзи начин, който казва “с какви глупости се занимават хората”.. но всички познават онази малка, но достатъчна празнота, която почувстват, когато нещо, уж незначително изчезне. През последните ако не се лъжа 2 години правих всякакви опити, които някои от вас знаят, да я връщам към живот, но днес всичко свърши.
Спирам по тази тема..

Бях на “Невинните”. От 5 часа, вместо обичайните 7.
Разбира се, че съм наясно какво е да се ходи на театър с ученици. Не знам обаче какво ме накара да помисля, че този път ще е по-различно. Май в някои моменти оптимизма е в повече. Мисля, че никой не се съмнява, че постановката беше на ниво. Разтърсваща, оставяща много въпроси без отговори. Разбира се ако човек успее да разбере за какво става въпрос.
Гледах.. гледах и се опитвах да игнорирам цялата глъч, смях, излизащите ученици и светлините от телефоните им. И се опитвах все още да вярвам. Да вярвам, че човекът не е изгубена кауза. И не се получаваше. Малко по малко се изплъзваше, отчайвах се, срамувах се, че явно, съм една точка от тази ситуация. Е.
Това лято научих, че идеалите на хората са много по-различни от това, което съм си представяла. Знаех го, но не се бях сбъсквала толкова директно с това. “Опера?.. ааааааа(израз на отващение)”.. “Балет?…. уффффф...”
И тогава ме разтресе, но не знам защо, не толкова, колкото днес. Днес си мислех, че ще бъде по-различно, когато поне присъстващите не са такива, защото са освободени от часове. Не бях включила в сметките обаче присъствието на друго училище, няма да споменавам кое, което е било втора смяна, и това по-горе важи с пълна сила. Иначе сигурно щях да съм способна да си направя по-верни изводи. Но в никакъв случай не твърдя, че само едното училище е виновно за онзи кошмар.
Още съм в някакво състояние на.. не знам как да го опиша.. песимистичен транс. Опитвам се да не мисля за ситуацията, да мисля за самата постановка, тъй като другото, за което ми остава да мисля е основно за училище, а се уморих от тези мисли. Но не успявам… в подобно състояние бях през февруари, макар че тогава причините бяха различни. Но накрая пак се връщам в залата, искайки да слушам тишината…
Мисля, че имам нужда от нещо позитивно. Бих се радвала на желаещи да “... just keep on saving the day” макар, че единственото ми спасение за тази вечер ще са биологията и математиката.
Какво ти спасение…

* ееее омръзна ми всеки ден да добавям нови песни на recent диска на сд мена. Вчера беше clapton, днес е norah jones.. поне със сигурност утре по английски няма да скучая.. ;)

На няколко пъти в последната седмица започвах да пиша и нямаше случай все пак да натисна пъблиш..
Та днес. Днес беше наситен с разни емоции ден (разни хора, разни идеали, ха..) И за часа 19:08 реших, че е време да се отдам на малко почивка. Случайно попаднах на страницата на Списание 1. Евала на хората, сега чета броя, излязъл по това време миналата година. :) Всъщност на кой му пука, това са си есета :-) Да де - ако на някой му пука не съм аз. Наслаждавам се също на smooth jazz-a на sky.fm На това му викам приятно прекарано свободно време (което в последните дни усилено ми липсва)
Прочетох няколко статии за спомените от детството и като се прехвърля 10х365 назад във вътрешния харддиск се сещам за най-крайния блок в най-крайния квартал и за онези така готини (във детската ми представа) сокчета от 10 стотинки :-) Аз си падах по боровинката, макар че в леден вариант много ме издаваше :Р
Времето, когато започна епопеята до базовото и обратно, когато обожавах жълто и когато майка ми все искаше да ме снима. Хората си спомнят специфични мизирзми и вкусове, аз не, но с цялото ми, да кажем ранно детство (хей, аз още съм дете!:-))) свързвам мелодията на tears in heaven на клептън (вече знаете как гласувах в анкетата на марто:Р) на китарата на баща ми и едно СД АББА голд, което въртях в старата уредба, която ми се струваше нещо гигантско…

Ок, признавам си, че след голямо терзание дали да чета списание 1 или да пиша това.. избрах първото :D
Вече
часът е 21:57 (уау, кога стана..), продължавам със smooth jazz-a и вече не ми се пише за по-горните неща.
Тъй като в последните дни (доста дни) не мога да се засмея като хората, защото се закашлям още повече :Р избрах някои от любимите ми снимки, които ще ме накарат да го направя (засмея, закашлям вървят в комплект :Р)

датирано на далечния вече 24 май 06. Трябваше да бъде за конкурс Слънчева усмивка ако не се лъжа. Мда, нищо не стана :D
пс: миме, за тая снимка говорех ;)

Класика в жанра. Класическа фотосесия и Ришельо. Със специалното участие на добрата стара топирана коса на Мими :Р

Ах, как обичам тази снимка :))))

ъъъъ.. хихи ^^

ОК, тази просто много ме кефи :D

Добре, не бяха много, даже хич, но се надявам в този пост да съм ви накарала да се усмихнете.. поне веднъж :)

Не! Няма да стане зима на 3 ноември!!! Няма!!