a sorta fairytale

Не искам да не мога да спра. Не искам всеки ден да повтарям едни и същи неща. Да мисля за едни и същи неща и да се надявам на тях. И когато нищо не се случва да си казвам, че утре ще е денят.. или други ден.. Но не мога да спра. Не мога да се разочаровам достатъчно, за да спра. Да се надявам, когато слушам нещо, което ме пренася на друго място. Че ще дойде момент, когато всичко ще се промени, когато сивия квартал ще стане красивото място по залез от мечтите. Искам да спра да се надявам, за да не се разочаровам повече. Не искам да спра да се надявам, за да има какво да ме крепи. Искам да се науча да разбирам всичко от отсрещната страна. Искам да се науча да спра да давам, когато на някой просто няма да му пука. Искам да се науча да рабирам дали има смисъл да давам.
Не знам защо изобщо поствам това.. може би, за да се разбера по-добре.. самата мен

Поради големия интерес ще покажа снимки :Р

Както вече казах на едно друго място, цял ден я тероризирах и тя накрая намери решението.. или не :))

Няяяяма да ми ядете близалката!
Това е част от малка фотосесийка след отчайващо тъпия филм Джон Тъкъ трябва да умре. Мисля, че беше преди 2 седмици :)

Фокуса е далеч от перфектното, но иначе е просто уникална.. нали :)) Както казва Станчо Ела пиле да та гмууцна :Р

Връщам се на петъчното училищно снимане. Катето паак се разправя с някой :Р

А сещате ли се за онова гадно чувство, че няма нищо ново, няма и да има, няма никой, няма кой.. Не знам, но за това се сещам като погледна снимката.. иначе просто имахме тест по български 10 минути след това :Р

.. Написах целия текст, докато чакам фотоблога (там качвам снимките) да зареди.. а днес той зарежда мнооого мнооого бавно..
Така, че има още време.. та да кажа, че след четвъртък (история ааа) настъпват хубави дни :) Другата седмица Зу има имен ден, който трябва да бъде отбелязан :Р на 23 не се учи (Бог да благослови изборите, и балотаж да има:)))) и смятам да отида на Омайна нощ, защото не съм я гледала, желаещи?:) Ииии след това, заветната дата 24, ПРОМЯНА! 4 дни без гадно училище, без бургас, без гаден мръсен въздух, отиваме да се забавляваме в пампоровооо :))) на 28 има едно crozfish и pаrty club, но за тогава ще видим, т.е ще се постараем с нашите :Р

Я, зареди. Последно: вчера завърших благополучно втората ми картина на платно. Утре ще направя една свястна снимка на дневна светлина и ще покажа, обещавам ;)
Добре де, не е било последно явно :) смятах да споделя малко “есенна” музика :) приемам и предложения :Р
Death cab for cutie - Your heart is an empty room
Death cab .. - Stable song
Death cab.. - Brothers on a hotel bed
Death cab.. - Soul meets body
Tori - Pretty good year
Tori - Me and a gun
Tori - Little earthquakes
Coldplay - Fix you
Bjork - All is full of love
Blindside - Silence
задействайте си умовете за предложения :Р

Имам си конче :) Но моето конче е модерно, не мирише, няма грива, дори не препуска. Представлява голяма среща на единици и нули. Основните функции на моето конче са да не ми позволява да вляза в интернет(след като го спре), да дава онези симпатични критични грешки в winamp и още някакви сладки специални детайли.
Но аз съм се въоръжила. Моята армия се предвожда от току що изтегления и инсталикран Касперски (специално за случая ;-)), който в момента търси моето конче, мляко на баба, дребни сладки, малко „есенна музика”(както сама я кръстих:)) и геройска доза търпение. Троя е укрепена :)
Каспи (на галено) ще сканира още 1 час 5 минути и 51 секунди, от момента в който пиша (нa word). Имам време :). Не ми се излиза. Да, колкото и да не ви се вярва, не ми се излиза. Навън е някакси.. тъмно, хладно и неприветливо. Обичам есенните дни, тяхната светлина е тъжно топла, шума на падналите листа е далечно познат, а атмосферата на.. разпадаща се природа, не знам защо, ми действа успокоително. Като свеж летен дъжд, след който все пак не си прогизнало-копнеещ за нещо сухо..
Но не обичам есенните вечери. Тогава вятъра е смразяващ, а града-тъжен. Може би, ако прекарвах повече време навън, в светлата част от деня, а не обратното, щях повече да харесвам студените месеци.
Току що, спред Каспи получих интернет атака от някакъв ИП адрес. Явно, нищо, че не съм се конектнала към унакс в момента :) Та звука за тази.. сигнализация незнайно защо е като пищене, ако мога да кажа, на котка. Отвратително е, уверявам ви.
51%, въпреки, че времевия показател не се е променил особено. Ще почакам :) Колкото и симпатично да е кончето ми, възнамерявам принудително да му намеря нова къщичка, някъде даже извън местността, наречена Recycle bin.
… Седя и гледам как последната цифричка в долния десен ъгъл на монитора се сменя..
… и музиката продължава.. сякаш единственото нещо, за което имам желание в момента би било да легна някъде и да прекарам двайсетина минути в самозалъгване, че всъщност съм някъде другаде.

Мими, извинявай, наистина не ми се излиза днес..

..76% и още 24минути 22 секунди.

- Canon EOS 350D
- 135mm
- macro lens
- memory cart 1mb

4 неща :)

Една сутрин, започнала с The Scientist и продължила с математика, Бел ами и Бьoрк. Ябълка за обяд и после френски, а ятата се виждат така красиво през прозореца на стаята, която няма номер. Отражението на слънчевата светлина в крилете им и хилядите сенки по покривите и блоковете. А защо никой не ги вижда?! Може би всички остаали са там, където са. Защо не съм и аз. Или всъщност не искам. Птиците са по-красиви от зелените стени. Зелените стени не летят. Зелените стени не са свободни. Нито чакат някой.. или нещо. Да дойде, да се чуе или просто да се сети.. не знам дори за какво. За това, че ще стоя и ще гледам птиците.

Септември ни изпрати с поредица от дъждовни дни, а октомври ни посрещна с тъжно усмихваща се утринна мъгла..
Вчера бяхме на кино, най-накрая има какво да се гледа, е пак не са “страхотни” филмите, но поне е нещо :)
Гледахме Къщата на езерото. Идеята на филма беше хубава. Това да направиш нещо малко за някой, което би го накарало да се усмихне или просто да направи деня му по-хубав :) (като той посади дървото и разходката из Чикаго, за които са го гледали) филма беше изграден върху поредица от такива.. да кажем случки, макар че думата звучи прекалено случайно. Ако останалата част не беше направена толкова натрапчиво нереално филма би бил много хубав..

**
Сега ще разкрия една сензационна новина за понататъчното развитие на света.
Орденът на Сион всъщност не е това, за което (почти) всички сме чели в Шифъра.. Това е на общество тайни гейши, с велики магистри Мистър Бийн и Арагорн. Основната цел на Ордена, освен преследване на 16-годишни рекламни лица чрез палави погледи, е да се бори с Чичко Тревичко, като 4 летящи маймуни, които да убили родителите си, го налагат в затворена бутка за сладолед.
за по-подробна информация върху действията на Ордена можете да се обръщате към мен, в устна форма, защото вече не ми се пише цялата история :)

и кой казва, че в отношение 2 към 1 не може да се омае един неориентиран..хмм самоизявен красив принц? Явно принцовете си противоречат.