a sorta fairytale

Странен ден..
Събудих се от позвъняването на майка ми, за да ми каже колко е студено навън и ако не ми е добре да си остана вкъщи. В първия момент си казах хаха толкова неща имам за правене днес..
С минаването на около 2 часа и няколко разговора накрая реших все пак да отида на лекар.(Може би ако не беше на 5 минути път от вкъщи така и нямаше да го направя) Тъй като 99% от хората, с които съм говорила тези дни са.. да кажем болни, се приготвих за едно от онези безкрайни чакания пред вратата на лекарката и още от асансьора си пуснах Plans. Излизайки от нас установих, че майка ми е била права за студа. За мое най-голямо учудване онзи така неприятен коридор в Трета беше почти празен. Преди мен имаше само един човек. Когато влязох мислех, че лекарката ми ще ме убие. На въпроса какво пия отговорих с нескуик :-) При което тя отговори, че аз съм първият човек, който чувала, да се лекува с нескуик.. :) Останалото са смътни спомени за въпроси от сорта на “сироп или смукане”, “хапчета или пръскане”. Даде ми и бележка, което със последвалото “никъде няма да ходиш днес, болна си” от майка ми, очертаваше деня.
Следващите 1-2 часа бяха наситени със най-голямото количество нескуик, бульони и супи, които бях поглъщала в скоро време.. Това което си спомням от следобеда представлява смътна смесица от музика от сорта на аеросмит и бон джоуви (?!), тракането по клавиатурата на майка ми, която си чатеше с някакви нейни приятелки + всевъзможни въпроси относно изпращане на файлове и имейли със периодично помърморване относно правописните грешки в някой сайт. Докато се усетя се звънеше долу. Беше Мими, идваше да ме види. Мисля, че времето, когато беше вкъщи всъщност се чувствах най-зле от целия ден.. късмет :-) Все пак около 2 часа (толкова бяха, нали :-) ме поободриха и донесоха духа на Хелуин, който ми се беше изплъзнал от вчерашното обикаляне за всякакви видове тикви насам. Още докато мими беше вкъщи усещах, че горя. По-късно реших информативно да си премеря температурата - 38.4 :-) Както може би се досещате последва ударна доза от няколко вида хапчета, донесе ми се даже портокал :Р Най-хубавото стана като по чудо - след около 40 минутен неспокоен сън температурата ми спадна до 36.6 и вече съм като нова. Събудих се с мисълта, че ми се слушат scissor sisters :) И подължавам да си кашлям :-)
Имах велики планове за четене на двете започнати книги днес :-) Нищо не се получи, но все пак има време. Даже не празнувах. Всяка година си казвам, че следващата вече наистина ще празнуваме.. :-) Явно и този път се оставя за другата година..

Днес съм по-зле…

Gone
Хубавите идеи рядко се осъществяват в последно време. Днешната беше да си легна рано заедно с вече открития Дневник на един гений. Така и не стана. Тоест, донякъде..
Перманентното ми занимание в последните 2 дена е.. да кашлям. Кашлях си аз и си четях, четях, лежах и кашлях.. лежах.. лежах.. заспах, познато ви е, знам.
Майка ми се оказа с наличие оригинални идеи за моето “здраве”, по-оригинални от моя горещ шоколад, който изгаря. Всъщност кой е пил 2 аспирина, разтворени в сок ананас. От него беше останал само цвета. С отношение на пяна и течност 3 : 1. Разбърквах със сламка. Очаквано НЕдобра комбинация.
В настроението на последната седмица - две - Снежния патрул с поредните благодарности към щуреца. :) Песента на седмицата, която трябва да спра да слушам, защото не искам накрая да я намразя..

“Set The Fire To The Third Bar”
Snow Patrol feat. Martha Wainwright

I find the map and draw a straight line
Over rivers, farms, and state lines
The distance from here to where you’d be
It’s only finger-lengths that I see
I touch the place where I’d find your face
My finger in creases of distant dark places

And miles from where you are,
I lay down on the cold gound
and I, I pray that something picks me up
and sets me down in your warm arms

Това беше, свърши. Следващата екскурзия? – в 11 клас. Звучи отвратително далечно. Както казaме вчера – остават само около 360 дни. Като казвам на всеки – изкарахме си страхотно.
Започвам със снимките…
Ще се опитам да ги подредя според дните, но искам да започна с може би любимия ми кадър от цялата екскурзия..

В стаята, по-точно апартамента, в който бяхме, около 8 сутринта..
Обожавам тази снимка.

Вече е вторник. Който казва, че не съществува машина на времето живее в заблуда. Намираме се в стария Пловдив, около 4 следобяд е и се разхождаме, мислейки си какъв страхотен град е това.

.. и сме големи, колкото големи са мечтите ни :)))

Втория ден, т.е сряда свързвам със страшно много ходене, много приятни неща и чувството, че се намирам в приказка. “A sorta fairytale” като заглавие на всички снимки от този ден, само без частта “…with you”

По първите 3 километра за деня… :))

Вървях сама, снимах и се чувствах толкова щастлива. Просто от факта, че в онзи момент бях на онова място, беше прекрасно..

може би просто съм вървяла по въображаем път, от сенки и слънчеви петна, път на огради, които и показват от къде да минеш

Следващите 3 километра.. и още 3+3 = около 6 на връщане от Триград - селото, където черпят в вода и сладки. Е, не мен де :Р
Започва серията с емблематичната река.. Вижте я хубаво.. малка, симпатична, с отражения, камъчета и мостчета, можеш да я гледаш с часове..

По принцип не обичам безмислени-пейзажи-тип-картичка, но е прекалено красиво..

Правено от мостчето, което се вижда на предната снимка :))

Малко преди решението да се минава ПО КАМЪНИТЕ, което беше най-забавното нещо за частта от Ден Втори, в която имаше слънце. :) .. и отиде Кат у ряката, както би казал Рафа :Р Крайния резултат от сбъсъка 6 момичета (за това - малко по-надолу :))) + митака vs. реката беше 3 мокри крака :-) 2 с общ притежател и един сепаратист :))) тук сме малко преди надпреварата, но камъните започват да ни се опъват.. :))

Малко от любимите за мен, и кошмарни за повечето модели портрети :))


Зузи на мостчето и Нина на 3+3 км на връщане :))

“Кате, дай да те хвана под ръка…”
Вгледайте се хубаво ;-)

Добро утро, Пампорово. :) Гледката от прозореца на стаята ни, от другата страна се виждаше кулата Снежанка, но така и не я снимах..

Ден 3, Студенец със поредното гадно кафе.

… а в края на краищата на кой му е притрябвал статив??
Останалата част от деня беше прекарана по смолянските улици, а никога не съм намирала нещо особено интересно там.. Най-хубавата част е лазанята :))))

Ден 4. ден последен, ох.
Перперикон. Камъни. Стари камъни. Знам, че ще си помислите как глупаво разсъждавам, но невероятните-стари-камъни са ми болна тема след Карнак през май. Французите са виновни за всичко. Както и да е - Митака и Радо с още 6 момичета, както ни нарече Госпожата :))) хахах

Моля, отдайте своите почести на Кралицата, която всъщност е и жруца, но онази снимка е с кофти фокус.

Zu on top of the world
Докато я гледах там (и я снимах де) сякаш виждах онази сцена от гордост и предрасъдъци и чувах в главата си частта от саундтрака там. Liz on top of the world. Ако има желаещи да им пратя песента (ако може да се наречр така) да се обръщат към мен или Мими. :)
Това е засега, въпреки това има още много, а на мими и се спи. Ще продължа.

След около 5 часа заминавам на екскурзия. В тези 5 часа трябва да спя, закусвам, дооправя последните детайли от багажа. Трудно, наистина. Очаква се, надявам се, интерсна екскурзия. Явно има какво да се случва, а дори и да няма, ще измислим :р При безнадежден случай има подготвен хубавичък диск със спасителна музика (Марто, колега председател, благодаря ти за Snow patrol, you rule!) Исках да си взема за там Дневникът на един луд на Салвадор Дали, но засега я търся безуспешно (в хеликон даже я нямаше….) Надявам се на хубави снимки.. в последни време почти всичко за което мисля е как да се правят хубави снимки (без хубав апарат (и как го мразя това допълнение..)) Пожелайте ми да имам нови идеи.. или поне малко вдъхновение. Ще си водя бележки в Тефтера следващите 4 дена. Приятни 4 дена. Аз отивам “да сменя не мястото, а идеите”.
А за сега - лека нощ.

Rêver un impossible rêve
Porter le chagrin des départs
Brûler d’une possible fièvre
Partir où personne ne part
Aimer jusqu’à la déchirure
Aimer, même trop, même mal,
Tenter, sans force et sans armure,
D’atteindre l’inaccessible étoile
Telle est ma quête,
Suivre l’étoile
Peu m’importent mes chances
Peu m’importe le temps
Ou ma désespérance
Et puis lutter toujours
Sans questions ni repos
Se damner
Pour l’or d’un mot d’amour
Je ne sais si je serai ce héros
Mais mon cœur serait tranquille
Et les villes s’éclabousseraient de bleu
Parce qu’un malheureux
Brûle encore, bien qu’ayant tout brûlé
Brûle encore, même trop, même mal
Pour atteindre à s’en écarteler
Pour atteindre l’inaccessible étoile.

D’après Jacques Brel

Буквално, Нежността прави повече от насилието. Обширна тема. Не днес, не и на френски. С последния сок праскова за вдъхновение. С кубче лед и сламка, жалък вик за лято.. Вдъхновението така и не дойде. След това време на географски открития, но още никой не е открил как да носим лятото в себе си. Някакви линии, някакви интензитети. Физиката не е за дните, когато колкото и да вдигнеш щорите в стаята не става светло.

Кратки “описания” този път.. нещо не ми е от най-добрите вечери..


В неделя всичко беше в една тоналност…есен…

Мими беше казвала за име на снимка, което и направило голямо впечатление.. “Дали морето помни всичките ни мечти” (така беше нали:-) Така бих кръстила тази..

Повечето хора знаят колко обичам всякакви видове сенки и светли петна.. в едно :)

Написах сравнително дъгъл и приятен пост. И при проявление на глупост, често срещано при мен, го изтрих.. :-)

***
Есенна вечер, с единствената хубава традиция на студеното време. Горещ шоколад в онези така сладки картонени чашки. Роксет. И нали знаете, сигурно е било любов. Но вече няма значение, беше толкова отдавна. И вече не може да се различи. Сезона на розовия шлифер отмина за ден. И всичко стана черно, да видим кога ще се разменят. А вчера светлината беше така топла. Сливаше цветовете на есента, листата и колите.. и всичко умираше. Дано да се прероди. Защото слънчевите петна ще са пак там, когато отида, дано да са пак там. Защото тук се задушавам, а искам ново вдъхновение. Защото то се изпарява в стаята, която няма номер. Трябва да намеря начин, за да не му позволя. Да открия това, което идва преди април.. но как? Не знам, както казват колдплей, трябва някой да ме поправи. Обаче и това не се очертава.
А до мен има френска поезия, може би самоинициативата на мама този път ще има употреба. Зависи от късмета.

Днес един коментар на Георги на един пост тук ме накара да се замисля и за пореден път да осъзная как той винаги успява да се изрази толкова точно.. за да мога да осъзная това, което не мога да изразя с думи. Веднага след това (30 минути) беше най-интересното. Правех входно по френски. И текста за четене с разбиране се отнасяше за някакво, не-обикновено момиче Ан (Anne), което пише, за да.. изрази и.. не ми харесва глагола, но отприщи емоциите си. Ха..
Карах само четири часа, трябваше да си тръгна по-рано, за да мога да се оправя за официалната-среща-на-ротари тази вечер. Тоест скучни официалности, храна на корем, костюмирани влиятелни чичковци и за капак костюмирани “младежи”-позьoри. С Кат се ориентирахме към второто, разбира се :) И освен факта, че бях на кок, със сако и дамска чанта (господи..), а тя на токчета, другото беше по-скоро безинтересно, като изключим професионалния канон, на онзи човечец, който снима Кат толкова пъти..
Прибрах се със Sleeps with butterflies в главата. Отдавна не ми се беше случвало. Може би е някакъв сорт защитна реакция срещу цялата вечер на заобикалящи ме мазнещи се младежи и тъпчещи се с храна чичковци… И май нямам нищо против, че я слушам за може би десети път от както се прибрах.. хубаво ми е :) Обичам тази песен, защото ме кара да се усмихвам.:)
Обаче колкото и да ми е хубаво реалността ми крещи, че утре ще е гаден ден. Трябва да уча.

..so go on and fly then..

..защото се боря с факта, че съм сама в главата си.

**2 часа по-късно**
явно тази вечер не е било времето за реални занимания. След като не успях нищо да науча нито по физика, нито по френски, не знайно защо отидох да гледам телевизия (а не го правя по принцип) и още по-случайно, прехвърляйки програмите попаднах на евроком, а именно последните двайсет минути на Амели :)…. Подейства ми изключително :) Обожавам края на този филм.

Sans toi les émotions d’aujourd’hui ne seraient que la peau morte des émotions d’autrefois.

Пожелайте ми да сънувам.