a sorta fairytale

мерси, весо!
за новия албум на ПИФ
:))))

Искам да започна с най-новото в контраст със следващите снимки от последните дни.
1 януари 2007! “Ставаме” наистина европейци, честито!
По канал 1 питаха хората как се чувстват.
Обнадеждени

***
Последните 3 дена.. всъщност буквално, това бяха последните 3 дена на безгрижие
Но бяха на 100% приятно прекарване :))
Снимките от съботното събиране в Кат не са много за показване (или по-скоро мен ще ме бият после :Р)
Така че, неделя, на бисквитена торта, кекс и Брилянтин 2 в Зу :) Да отбележа, че тортата беше дело на Нина, а кекса - на Зу ;) Браво на тях, аз мога да си овкусявам салатата :Р
Зу има куче(нце). По принцип при поглед от далече е наистина кученцето Ричи. Но в разтояние на 1м това е лудото, подскачащо, с неизчерпаема енергия, искащо да си играе вече пораснало същество :Р Просто е гадно да не ги снимаш

Един от малкото и ценни моменти на успокоение в кучешката му душа :) Или се беше изморил или копираше Нина :Р

Прекарахме следобеда освен в ядене и в говорене :) Разговорите са на най-високо ниво, разбира се
(Едрозърнестата снимка както се изрази Алексей :) Следващия път ще кажа на Зу когато ходя у тях щорите да са вдигнати :Р)

“Be cool and be nice” :)) Възпитанието е важна част от живота на едно куче. Или просто е много сладък, бутнат в плюшките :)

“Дай целувка на кака ооо..” Тази ще я повторя с по-свястно осветление и фон ;)

Чаровната ми фотогенична сладурана <3

До тук със неделното събиране. Преминавам на вчерашната еднодневка, т.е екскурзия :) Като за начало, не си мислех, че ще си прекараме толкова готино ;) Явно някакси времето ни влияе лигаво или не знам какво, но е м ного забавно :) Има и клипчета, ноо... :)))

Най-голямата-дюна-на-Балканския-полуостров ако някой не знае. Каква дюна, това си е цял плаж! Все още не мога да реша коя снимка повече ми харесва - тази или следващата. Много са сладки навсякъде :)

:)

my_models ;))

е такова не бях виждала :)

най-гордо заявявам, че идеята беше моя :)))

Болен Сидеров пасти да яде. АТАКА! хахах

готината баба :) пее, не се кара на накой ;)
Това всъщност беше група жени, които ни приеха в домовете си, нахраниха ни, пяха ни, танцуваха ни и ни направиха своеобразна седянка :) Беше страхотно

Втори път :)

Отиват си, нали :)

.. според англичанката на курса ми :)

не ви ли напомня последните моменти преди цялата ярост на небето да се изсипе върху меланхоличната сивота на есента..? Някакси напрегнато и тежко, харесва ми :)

.. А след дъжд всичко е някакси.. толкова свежо:)

И светлината идва, само където е нужна.

Като оставим снимките на заден план програмата за тези дни е малко по-готина от досегашната :)
Утре, след английския сутринта (оххх..) съм на “купон” в Кат:) с по-приятната част от класа ми, дано да си прекараме хубаво. Ако не върви надобре, ще го накараме ;)
В неделя сутринта ще правя отново най-накрая-започнатата ми втора рисунка на платно :-) Не показвам докато не е готово! Така че малко ще почакате, за никъде не бързаме ;)
След това съм канена на кекс у Зу, лично приготвен от нея :) Звучи някакси готино ;)
А в понеделник е чаканата разходка до Аркутино и Бръшлян с групата французи по онзи така-известен-проект, по който никой не знае какво трябва да се прави. :-) Важното е, че пропускаме поредния скучен училище ден, че ще се поразходим и най-вече, че ще мога да поснимам хубавичко :)

И все пак се надявам до тогава да са излезли победителите от конкурса на Германос. Да видим какво е станало :)

За сега толкова, останалото е тихия дъжд по перваза и някакси тъжната усмивка пред сивотата на есента.
Официално е есен.

..а може би тази антена наистина е благословена.. :)

валеше..
(знам, че качеството е отврат, но.. да)

Висяща котешка любов..

В последно време нямам много възможности за снимане, проявяват се симптоми за “есенна депресия” хаха т.е желание за спане и апетит към сладко..
то всъщност при мен винаги ги има…
аз съм един есенно депресиран човек :)))) хахаха
пази боже..

Пиша този пост под звуците на Portishead и по-специално All mine.. който е слушал може би ще усети настроението, за останалите, препоръчвам силно да го направите, няма място за разочарование ;-)
Днес на едно НЕобичайно за нас с мими място си мислихме за.. не, всъщност май трябва да е в графа “мечти”.. Та веднъж Георги, може би на шега, може би не, ни предложи като станем на 18 да си направим изложба, на всичко. Нещата, които сме направили до сега и които ни предстоят да направим.
…. а и музиката влияе да се замислиш за разни невъзможни и разни хубави неща :)
Бихме си направили големи хубави плакати и бихме ги разлепили със специалното участие на Косьо и една баданарка. Да, това ни е мечта- да работим с такова оръжие за масово разпространяване на реклама в печатен вид:)
Моето предложение е изложбата да се открие в 11:00 преди обяд:) може да е с песен, може и да не е, имаме време да решим. Няма да бъде на “нормално” място, защото ние имаме проблеми със вписването в това определение. Представям си го като уголемен вариант на стената в стаята ми, която в момента е в процес на цялостно облепяне с наши снимки:) Всички приятели, събрани на едно място, сякаш сме на рожден ден.. и звучи хубава музика:) приятно е да си го представяш
За жалост идва момента да ми се наложи да се върна в реалността, т.е в полу-легналото положение пред машината със затварящи се вече очи и с мисъл какво ме чака утре…
А като наистина се замисля какво е то.. пред очите ми се появява едно лице, за което миналата година бях направила кратък комикс.. Да, за тези, които са присъствали в онзи паметен част по рисуване.. да, Тошева, моят любим учител, заедно с Венета (дължа да напиша малкото име на тази личност) Грудова. И така.. историята отново се превръща в критичния предмет, този път не в понеделник, а в четвъртък.. представям си я..
“Вашият четвъртъчен сутрешен гид в света на историята… УМРИИИ!!” хах…
Мда.. тя не си тръгна с “I’ll be back!” ама се върна.. което можеше да си го спести ъъъ…
Както и да е, ще избутаме някакси, а дотогава запомнете:
1. забравила съм да кача една снимка, но това - утре ;)
2. както и да си мислите, че се казвам, то звучи фриволно ;)
3. светът е пълен с безкултурни образовани простаци
4. надеждата крие риск от разочарование
5. … все пак света на котката не е света намравоя да
6. искам да танцувам на Portishead

от които 3 и 5 са цитати:)

знам знам.. ще спра, да, ще спра.. ето готово.

Макар, че темичката за блога си ме кефеше, я сменям, заради снимките, които смятам да поствам :)
Това е така да се каже пробен пост, надявам се да съм уцелила големината на снимките, за да се виждат нормално :)

Това е снимка с история :) Правена е нелегално в Художествената галерия в София. Макар, че всъщност не съм снимала нищо от произведенията, изложени там. Въпреки това още най-малко 20 минути една сигурно не-лоша жена със стряскащ вид, наречена Служител на галерията ме преследваше, защото фотоапарата ми все пак се виждаше, нищо, че не ме беше видяла да правя каквото и да е.
А аз просто харесах прозореца :)

Старичко, но прекалено сладко, isn’t it?:)

Streetphotogrqphy или папарак?:) Важното е да се види къде се помещава Гараж

Ти… с торбата… който и да си…. МРАЗЯ ТЕ!

Информираността е важно нещо :)

ъъъъъъъ… тук ще пропусна коментара….

Там май нещо ръби… :)

annie on top of the world :)
хихи
ПП: само пробвам кода за постване на снимка :) очаквайте more

От няколко дена всичко е някакси тежко.. по-скоро натежало..
Ако се позова на метеорологията краят на лятото и началото на есента са приятен период.. светлината е някакси топла, цветовете започват да се променят, чувстваш се.. да кажем уютно..
Не знам кога ще мога наистина да почувствам това време от годината
Сякаш по default ме натъжава.. свързва се със цялото това гълтащо време училище, с време, прекарвано ежедневно с хора, с които не би общувал за нищо на света в нормални условия, с перманентно недоспиване, с времето, което никога не ми стига.. а когато си отиде слънцето става студено, идва вятъра. който сякаш носи спомена за безгрижното лято и ти става мъчно.. че мина толкова бързо… отново
И всичко става по-тежко.. това, което се задава са безкрайните месеци на чакане..
чакаме междучасието, чакаме учителя да свърщи с изпитването, чакаме събота и неделя.. и още една събота и неделя… чакаме коледната ваканция, чакаме рождения ден, чакаме да цъфнат дърветата, чакаме наистина да дойде пролетта, чакаме пролетната ваканция, чакаме лятото, чакаме всичко да свърши..
но преди да това стане мен ме чакат 3 изпита, но това е друга тема..
Приятно ни чакане…

Целта, с която тръгнах да пиша беше, че всичко, което има да се чака е прекалено далече, прекалено много има да чакаме, прекалено много, което минава прекалено бавно и прекалено трудно, с прекалено много сериозни неща и очаквания.. Това, което ние очакваме и това, което се очаква от нас..
Наистина не исках да почва тази година.. нито е начало, нито е някакъв край, а не съм сигурна, колко ще е златна средата.. през зимата ще стана на 17. Не ми звучи хубаво, да си “голям”… натъжаващо е.. а 24 май ще е един от най-тъжните дни от предстоящата година.. Когато почти всичките ми приятели ще отлетят.. оставаме сами, намаляваме със всяка година.. стойностните хора изчезват бавно и сигурно.. Този, който отива някъде преоткрива живота, нещо ново, може би хубаво, но никога не ми е харесвала ролята на този, който остава, а това този път ще съм аз.

По принцип съм позитивен човек, опитвам се да гледам на нещата от оптимистичния ъгъл.. просто теи дни всичко е някакси тежко…

И като поредния незавършен край, ще цитирам Bjork:

I miss you, but I haven’t met you yet…

.. или пък съм.. вече и аз не знам.

кое е най-хубавото на домашно направения айс нектар? (праскова, естествено :))
факта, че във всеки един момент можеш да си сложиш още сладолед или нектар :)))

една седмица остава.. не, че сте забравили, но аз да си кажа..