a sorta fairytale

Последните дни минават прекалено бързо не е честно…
Така и не съм си осъществила великите планове за всекидневно плуване.. да видим…
Върна се лошия навик за лягане по никое време.. то аз съм си виновна.. с малки изключения, но за тогава не се оплаквам :Р
операта и нейната реклама, ето нещо ново :)
поне не кибича безцелно по цял ден..:)
имах покана от варненското мим за една порция варна.. да видим кога:) може би към средата на следващия месец ;Р
от срещата ни със закона не съм направила една смислена снимка (опа, излъгах.. 1 ако може да се водии тя смислена хаха)
но си знам, че когато реша да не взема фотоапарата със мен и ще изкочи перфектния кадър и ще се наложи да се изям от яд.. и затова си го мъкна :)
като споменах апарати не мога да не спомена за лили :)
тази страшна красавица е притежание на георги, за пореден път да му е честита и.. с нея трябва да се поопзнаем :Р

***
3 часа по-късно..
прекъснах си мислълта..
спи ми се.. ааа..
пак се заседях грр
ама чета нали ;Р

т.нар. БХМВО

вече съм добре.. хах примирих се

както и да е, от доста време се чудя как да си намеря blues.. jazz.. или нещо подобно, не съм особен познавач на стиловете, но искам нещо готино :) ае, разбрахте ме :Р
мерси на мишо, който е пратил една песен на мимето, която чух на playera и:)
Tracy Chapman - Give Me One Reason горещо я препоръчвам.. ако някой изобщо чете този блог хаха

мисля, че това тук отговаря на ‘западнал блог’, весо ще ме бие..

лятото, което толкова чакахме дойде (дае, наистина). само остава и да почнем да правим и нещата, които толкова чакахме.. не ме питайте кои и аз не знам..
като за начало искам най-накрая да отидем до след-солниците.. да видим кога ще стане..
трябва да почвам вече да ходя на работа да се умилостиви бащата, че вземе да си промени мнението за 9.30 (гррр..)
мисля, че предпочитам плажа в наводнено състояние…топла вода, страшен вятър и вълни, които се разливат до постовете със огромна пяна.. от колкото в замръзнало състояние, макар че промяната винаги е готина ;)
така наречения Джулай беше супер
както писах на едно друго място, когато не си с тези, с които би искал да бъдеш просто енджой всичко, което те заобикаля..
не знам дали сте се сблъсквали с мигове на абсолютно щастие.. нещо толкова чисто, може би просто, но за което спокойно би могло да се каже “най-щастливия миг в живота ми” мисля, че това не се случва често.. има толкова хубави моменти всеки ден, но явно точно в онзи миг е имало нещо специално.. и аз не знам..
пясък под краката ти.. бягаш.. скачаш и се гмурваш във водата.. с най-чистия и красив размазан светло синьо-зелен цвят.. свобода..
нещо толкова вълшебно просто..

да се върнем на същността на рождения ден/джулая
бях на красив плаж на юг от варна
правих жабки във водата
лежах на пясъка.. и гледах звездите.. нещо, което чаках толкова време.. беше прекрасно..
малко оффтопик:
Meet me in outer space.
We could spend the night;
watch the earth come up.

няма да пропусна изгрева, крайната цел.. юлското слънце, което събира толкова хора..просто да го погледнат, красиво нали :)

I dig my toes into the sand
The ocean looks like a thousand diamonds
Strewn across a blue blanket
I lean against the wind
Pretend that I am weightless
And in this moment I am happy…happy
I wish you were here
I lay my head onto the sand
The sky resembles a backlit canopy
With holes punched in it
I’m counting UFOs
I signal them with my lighter
And in this moment I am happy…happy
I wish you were here…

този пост звучи тaкa незавършен.. защото винаги ще остане още нещо красиво.. и още нещо.. всички малки неща.. tous les petites choses