a sorta fairytale

Както бях казала, планът ми за последната лента беше да бъде сканирана и се оказа супер идея.
Отиваш (в моя случай на фотото на КиМ) и там една неособено усмихната жена ти казва, че удоволствието ще ти струва 3лв ти казваш зарадван (очаквах повечко да е) “ок” и си намираш какво да правиш в следващия половин час. Като се върнеш ти дават едно от онези хартиени като пликчета ли, не знам как да го нарека, които дават във фототата с тази разлика, че вътре освен лента има и диск.

Като се прибрах и с нетърпение набутах диска в компютъра бях приятно изненадана. С няколко изключения (с които съм горда:Р) снимките не са с кой знае колко идеална експозиция, но на мен така са ми идеални :)
Стига съм говорила.

Тук много си харесвам фокуса :)

Тази и следващата са правени с 35мм-тровия обектив и един зелен филтър, с който виждах всичко зелено (според информацията в интернет те спират зелените лъчи, а не обратното) Заради това резултата ми се струва супер. Особено начина, по който са излезли облаците.

Според Мим тази е лигава. Според мен не е. Има някакво готино настроение :)

Тази ми е любимата. Изкарах си я и 13х18. Всъщност това е кроснат вариант, както винаги за любимите ми снимки не мога да избера вариант..

И оригинала.. :)

И тази си я изкарах

..И фаворита на мама :)

Класика ;)

Снимахме и другото Мими, получи се супер. Жалко, че лентата ми беше на свършване. Това ме подсеща да постна и няколко снимки от Кониката.

Айде и мен да ме има като никога..

Този пост е вдъхновен от една смяна на аватара на Мимс в скайп и още един пост, водещ към сайта на един английско-испански фотограф. Та тази смесица доведе до преглед на някои стари папки със снимки и конвертирането на няколко в черно-бяло.

ноември, 06

август, 06

Отивам back да уча по английски - това, което ще правя цяла седмица.

fall apart and start again.

Тази вечер по случайност хванах по ММ Ултра за Тори. Всъщност го бях гледала откъсачно в началото на февруари, но беше достатъчно да разведри една иначе обикновена сряда вечер с висок процент напрежение около четвъртъка из въздуха. Мисля, че стана прекалено сложно.
И така, за пръв път от около седмица знам какво да сложа в плейлиста и Тори разнася меланхоличното настроение на стари спомени и мечти.
Последните дни минават прекалено бавно. Английски всяка вечер от 19 до шестнайсти, един 15-минутен ад на седемнайсти и идва Денят. Което ме подсеща да питам Мартин за начина ни да мръднем до София. (та, Марто, ако четеш - питам те :Р)
Училището е като нещо нередно, полупразно и изстрадало. Все трябва да се напрегнеш по нещо, въпреки, че всъщност на никого не му се занимава и на всеки трябва да обяснявам кога ще съм тук и кога няма и никой не е очарован.
Интеракторите ще ме извинят тази събота и неделя, но няма да им уважа конференцията. То хубаво, ама не става да се правят сто неща едновременно. И качествено.
Волейбола започва в събота в 12. Всъщност ако на някого му се участва - в 11 на игрището за плажен до сърф клуба. Жестока реклама правя обаче..

От както брат ми се прибра, т.е десетина дена, всичко тук е един голям хаос. Съжителствам с моя си компютър, 2 лаптопа и музиката на брат ми. Като последното създава особени затруднение в няколко области основни от които съсредоточаване с цел учене и триене на неща от сорта на металика от профила ми в ласт.

Всъщност последното нещо, което трябва да правя в момента е да блогвам. Но на кого му пука след като цяла година си си скъсвал задника да огряваш навсякъде. То идва един момент, в който просто повече не може.

Хубаво, че Тори няма скоро да спре. Поне тя. И знам, че не съм компенсирала неписането ми в последно време, но в края на краищата на кого му пука.

Отново снимки, малко сборно, даже не и малко..

Започвам от най-новото, още 3 от съботната сесия :)

Следват 2 от вече отдавнашното снимане с Косьо. Беше как да кажа.. емблематично с извървяването на пътя гарата - първа спирка на дванайската в славейков (че и след нея).. по железопътните линии. С полусъборени заводи, жълтурчета, цигани и “военен обект с въоръжена охрана” (тва абсолютно сериозно) :)

Цветница.

започнах тази лента на.. 3 март и още не съм я свършила, Годподи!

а тази стои на десктопа ми от няколко месеца. Не знам защо така и не я качих досега. Гледката е през прозореца на кухнята между другото..
поздрав с radiohead - everything in its right place ;)

Колко презареждащо може да бъде следобедно снимане след изтощителна седмица :) Какво от това, че трябваше да уча.

Да ви представя фаворита на деня, който вече посъбуди от зимен сън и краси 11-АМ

и неотстъпващия втори номер, разбира се

В по-нормален размер от това, което предоставя темата на блога също ги има и във фотоблога

Не знам причината, но много скоро след постването на последните снимки отново не можех да си заредя блога..
Сега вече всичко си е по старому (установих и колко е хубаво това благодарение на Весо и любовта му към имейлите!:) въпреки, че някои неща са се изтрили от съзнанието ми докато успея отново да пиша..

Започвайки от най-прясното.. Времето след връщането в България премина и ще продължи да преминава още поне седмица-две под знака на ремонта. Стаята ми бе предограминана и е в процес на допретапетиране (каква дума само:) наложи се използването и, защото тапети има само на половината от нея, засега) А другото е както обикновено - училище с някои все по-изострящи се настроения на ядосани учители заради дългото(?) отсъствие и цялотното ми неприсъствие в часовете този срок.. какво да се прави :) Та в момента и до края на май тези същества ще ми правят живота черен, красота :)
Иначе, литературна конференция вчера и днес и официално имам публикация в печатно издание (и това някой ден ще си го напиша в СиВи-то :Р)
За снимките от Италия, всъщност.. те са 842 :) В интерес на истината личната ми оценка е, че качеството им не е това, което бих желала, но има и сполучливи неща :)
Ще се опитам следващите дни, когато ми остане време да постна някой друг кадър, но няма да е днес (аз всъщност днес качих де, Етна е това по-долу :)

Последно- Весо и Марто, крайно време е да ви благодаря за Дали :) Както веднъж бях споменала си я пазех за Сицилия :)

uau kato nemoga da si zaredq bloga ot bs shte go zaredq ot siciliq, zashto ne! :D
kato za nachalo estestveno se izvinqvam za latinicata obache kakto se seshtate ot tuka trudno na cirilica :)

italianciteeee… italiancite si govorqt italianski! :D ideqta beshe da govorim s tqh na frenski ili angliiski, da ama ne :) rychno-jestovata tehnika vse pak e bezotkazna :)
inache ne znam kakvo da vi kaja, etna se vijda prez every single prozorec :) a italiancite kato cqlo naistina sa strashno topli hora, super priqtelski nastroeni i ne spirat da kreshtqt… ne znam ot kyde namirat tolkova energiq prosto..

vchera dokato pytuvahme nasam i minavahme nad rim i si zqpam az prez prozoreca i vijdam nqkakyv ploshtad koito mi e super poznat… emi vatikana beshe :) hah kakvo neshto sa samoletite :)

rychkat me da trygvam, shte pisha otnovo ako moga :)