a sorta fairytale

От няколко дена отварям този прозорец, но сякаш не е момента да пиша.. и някакси не се получава..а има толкова неща.
Ще започна с най-тривиалното..Какво ново около мен? Отидох до Варна, Балчик и Калиакра и се върнах за един ден, а следващите 3 прекарах в Харманли с Мим. Планирахме този week-end от адски много време и се получи страшно хубаво. Със сем. Кръстеви, които са страхотни, лудото младо вино на бабата на Мими, приказки, еклери, около хиляда (буквално) снимки, къдрици и много смях. Какво повече..:)
Нетолкова приятното е престоя ми в последно (и бъдеще) време в онова будещо страхове и кошмари място, наречено зъболекарски кабинет. Както свикнах да казвам тези дни - вече не ме е страх от онази машинка..страх ме е от иглите за разширяване на канали. Около 2 часа след най-инфарктното посещение бях почти невменяема, същите 2 часа съвпаднаха с важна част от уговорките за прословутия рожден ден на Интеракт клуба ни, но все пак важното е, че всичко се подреди. Въпреки че и там отидоха доста нерви, доста..

Сещам се за постовете от края на октомври миналата година..всяка година си казваме, че следващата вече задължително ще празнуваме Хелуин и сами се сещате какво става.. тази година всичко изглеждаше да се нарежда идеално, но сега пак се оказахме на изходна позиция.. Ако някой има идеи да не се срамува да сподели.

Останалото не се е променило особено..прекрасен допълнителен месец ваканция и това е. Мога да ви говоря за онзи понеделник, когато на пук на всичко и всички ние бяхме най-важните или за думите, които се изгубват в тишината и шума от вълните, за мексиканеца и тръбата, за броенето до три и крещенето без глас, за пясъка през есента и пуловерите с дупки..и още безброй неща, на чиято тема са всички постове в последно време…май ако продължавам скоро ще стана прекалено досадна..

ПС: снимки! от последно време има в акаунта ми във flickr който също е нещо като нова придобивка, мдамм..:)

От последните горе-долу 5 дена има толкова неща за блогване, че ще ми трябват минимално 6-7 поста за да изчерпя всичко.. Това обаче, което ми е на сърце в момента е същата тема, за която пиша от месец..и не ми омръзва. Да, месец :) Нали знаете, че никога не усещаме как минава времето, когато то е хубаво.. Рая дойде на Земята на осми септември и сякаш в момента сме девети…същия месец. Клишета, клишета.. ама са вярни, за да станат такива :)
Факта, че станах в 5 и деня ми започна в Харманли е дълга история, която ми пречи да довърша всичко, което ми е в главата в момента. Така че само да знаете…началото беше супер..обаче за края на осми нямам думи…:)
Обещавам да се опитам да опиша какво ми се случи през тези дни.

Има неща, които просто свързваме с определен момент от живота ни, определена случка, определен сезон.. първото прослушване на Plans означава, че вече е есен. Като се добави и снощния вятър, който донесе облаците и караше листата на моята улица да падат, осветявани от нощните лампи и днешния дъжд вече всичко си идва на мястото. Да, есен. И се сещам за горещ шоколад и бисквити, дълги дъждовни следобеди с топла изкуствена светлина, начина, по който листата се открояват от тъмно сивото на асфалта и приятното стопляне, което обикновено чакаме. Училището още не е забръмчало с пълни темпове, което ми позволява напълно необезпокоявано да се потопя в “тази”, горната есен и както всяка година да откривам и нейния чар. Единствената разлика е, че тази есен песните ще звучат малко по-радостно и няма да търся онези, тъжните, а другите, които прокарват светлината през процепите в големите сиви дъждовни облаци. И мога да прекарам часове, гледайки как вятъра променя сезона и пейзажа, а тук, вътре е така хубаво. В сърцето.

Сякаш последните десет дена са като дълъг приятен сън, изнизват се бързо, живота е розов и оставят след себе си усмихнати притваряния на очи, за да заспиш отново. Би излязъл добър сценарий за няколко от онези филми, които те карат да мечтаеш след крайните надписи. А като се сетя колко хубави снимки биха излязли от всичко това..

А нали знаете песните, които обожавате, обаче някакси ви е гузно да ги слушате постоянно, защото не се връзват със света ви по настоящем. Имало е хиляди моменти, в които съм си мислела “a sorta fairytale…” обаче ми е било някакси некомфортно, защото осакатявам една от любимите си песни.
Нямате представа колко страхотно се почувствах, когато си я пуснах, защото се сетих, че вече всичко е идеално. Имам “…with you” частта.

В едно интервю на Фиона Апъл я бяха попитали защо песните и са почти винаги тъжни. Тя каза, че няма защо да си хаби времето в стоене пред пианото, когато се чувства добре. Логично, нали. Една голяма част от по-така постовете тук са плод на тази логика. Установих обаче, че има и друг вид мотивация. Противоположния. Чувствам се толкова прекрасно, че мисля, че ако не го споделя и ако не давам по частица щастие от време на време ще се пръсна. Представете си всички мечти в моментите преди да заспите и всички усмивки, когато се събудите и видите онова синьо на небето или всички моменти, в които просто сте някъде другаде, летите с невидими криле и усещате вятъра. Умножете ги по 10. Залезът не е бил толкова красив, градските звуци не са приличали толкова на мелодия, въздухът не е бил така наситен с усмивки. Norah Jones никога не е звучала толкова хубаво. И е толкова приятно изтощително да угасваш все по-рано, защото денят е бил наситен с всякакви хубави неща. Забравих нещо съществено… тишината не е била толкова хубава от много, много време. И все се възхищавам на човека, измислил тази велика фраза enjoy the silence.
Можете свободно да ме наричате шматка, лигла и всякакви подобни. Все ми е тая, пък и.. има си и по-подходящи нарицателни в момента :) Също още колко искам да пиша.. ще си оставя удоволствие за утре-други ден. Сега прекалено много искам да се усмихвам, докато заспивам, завита и всъщност някъде другаде. Открих онова нещо по-ярко от светлината.

Последно, имаше един страхотен пост на Нели за това как от време на време откриваме песен, или песни, която толкова пасва на всичко, че искаме да разпечатаме текста и да го показваме на всички, за да разберат, че това се случва с нас.
Имам си цял плейлист с такива.
Искам да облепя целия град.

Good morning, sunshine..

И така,
Това е то. Първият ми HDR. Дошъл при вас след като автора му мина през доста мъки с въпросната програма, но някакси си мисля, че си струваше :) Преди малко се притесних, че е много голям и ще затормози работата на планетата и особено на използващите я, но се сетих, че тя вече не показва снимки и всичко е наред ;)

Снимката. Снимката е от онзи прекрасен ден, което и трупа доста точки, отделно от това, че е от покрив, че е ХДР и тн. :)

Това доста скоро пак го постнах, но все пак… :)

I am thinking it’s a sign that the freckles
In our eyes are mirror images and when
We kiss they’re perfectly aligned
And I have to speculate that God himself
Did make us into corresponding shapes like
Puzzle pieces from the clay

В стаята ми се носи мирис на желирани бонбони, испански, докато се опитвам да различа всичко, което ми казва компютъра, защото по това почти ранно време светлината не ми позволява. Харесва ми, нали знаете кое е brighter than sunshine..
БДЖ ме спечелиха като върл привържаник и София вече ми харесва малко повече, студена и дъждовна. Тези дни ходя като на сън, само ако на сън хората се усмихват, а corinne bailey rae сякаш е писала целия албум специално за случая.
Трябва да напускам убежището за дълга порция скука, а даже тя ми се струва приятна, имам за какво да си мисля..
Моля ви, само не искайте от мен да съм адекватна тези дни.
LG.

исках да направя такава снимка от повече от година.. чувството е хубаво :) много :)

беше вечер, за която просто нямам думи..

ще пиша повече утре,
enjoy

Това е първият мързелив повече от един час прекаран вкъщи от мен за последните 6 дни. Всеки ден е забързан, но приятно, а всяка вечер е неповторима и страхотна и всъщност всички отиват по-скоро към “нощ”. И всичките приятели влизат в кюпа. От виновни по-виновни. И си припомням колко е яко винаги с брат ми. С аудиослейв и куин на неподозирано караоке, още куин и losing my religion на ретро парти търсене на затворени кафета в 3. С 2 предвидени пребивавания в Алиби стигнали до неуспех защото се оказва, че айдълите всъщност нямат и намерение да пеят и две вечери по-късно гравити ко просто се отказват от мини концерт и откриване на сигурно по-забавни занимания. С концерт на слави трифонов, когато чакахме 5 часа за да видим Стефан на заветната сцена и облачна първа звездопадна нощ.
За втората обаче сякаш всичко се намести до точката на идеална нереалност. С Мими и Марти на незнайния покрив на мартито, не, перфектния покрив на мартито. Пижама парти с по одеяло за всяка, пица, бяло вино и натурален шоколад. С transatlanticism, chambao и incubus и ретро танци около 4 сутринта, един буквално разцепващ мрака бъдещ небостъргач, който изчезва в 4:00 и много десетки падащи звезди. А най-хубавото е когато и трите в един момент посочим една точка в небето и си казваме колко е красиво. А не е красиво, а вълшебно…