a sorta fairytale

Както бях казала, планът ми за последната лента беше да бъде сканирана и се оказа супер идея.
Отиваш (в моя случай на фотото на КиМ) и там една неособено усмихната жена ти казва, че удоволствието ще ти струва 3лв ти казваш зарадван (очаквах повечко да е) “ок” и си намираш какво да правиш в следващия половин час. Като се върнеш ти дават едно от онези хартиени като пликчета ли, не знам как да го нарека, които дават във фототата с тази разлика, че вътре освен лента има и диск.

Като се прибрах и с нетърпение набутах диска в компютъра бях приятно изненадана. С няколко изключения (с които съм горда:Р) снимките не са с кой знае колко идеална експозиция, но на мен така са ми идеални :)
Стига съм говорила.

Тук много си харесвам фокуса :)

Тази и следващата са правени с 35мм-тровия обектив и един зелен филтър, с който виждах всичко зелено (според информацията в интернет те спират зелените лъчи, а не обратното) Заради това резултата ми се струва супер. Особено начина, по който са излезли облаците.

Според Мим тази е лигава. Според мен не е. Има някакво готино настроение :)

Тази ми е любимата. Изкарах си я и 13х18. Всъщност това е кроснат вариант, както винаги за любимите ми снимки не мога да избера вариант..

И оригинала.. :)

И тази си я изкарах

..И фаворита на мама :)

Класика ;)

Снимахме и другото Мими, получи се супер. Жалко, че лентата ми беше на свършване. Това ме подсеща да постна и няколко снимки от Кониката.

Айде и мен да ме има като никога..

Кат има една невероятно вярна теория, че на всеки осемнайсти става нещо. Нещо като нещо странно, изхакано и тн. Предния 18-ти както неин рожден ден беше и концерта на Пласибо. Вчера пък, както последен ден на Мими в Бургас преди да отиде на този “дамски лагер” беше и денят, когато в един магазин в София доставиха половин-килограмовото ми бижу. 400Д с обектив 17-85мм.
Благодарение на моите умения в убеждаването + промоцията на канон, в която трябва да си купиш апаратче до 20ти и ти връщат парите след това, баща ми взе, че се нави.
Докато нямах какво да правя проверих в колко отваря магазина. 10. В 10 без 15 започнах да треперя, да се наливам с вода и да се притеснявам. Бяха ми казали, че не знаят колко бройки ще получат и нищо не беше сигурно. В интервала 10:10 - 10:30 баща ми влезе и излезе от офиса едно 6-7 пъти като при всеки от тях си казвах, че ей сега ще го помоля да звънне в София. Така и не го направих.
Оказа се, че един от подчинените му е напуснал без предупреждение. Като се има в предвид, че сме в разгара на сезона и, че онзи тип си беше нарушил договора, баща ми беше бесен. А аз продължавах да не съм на себе си- не беше ли можал да напусне с един ден по-късно или по-рано онзи?? Ама защо да го прави.. Когато най-накрая събрах кураж да попитам буреносната топка дали ще се обади в София получих за отговор едно троснато “Чакай първо да свършим работата!” Беше ужасно, това, което до преди малко беше толкова близо се отдалечаваше и не знаех дали ще се върне..

По пътя към вкъщи за обяд ме попита дали съм се обадила в магазина. Обясних му, че не съм наясно с фактурирането и преводите и искахтой да го направи.

Към 16 часа баща ми ми се обади, че е превел парите. Надявам се другата седмица да държа фотоапарата си.

Нямате представа колко съм щастлива!

Светлината в тази част на плажа е страхотна около 19:30 и не знам дали скоро ще я оставим на мира. Или поне докато не стане прекалено все там да снимаме.. :)

От вчера има и доста снимки на практиката. Смятам този път само да дам филма за проявяване и след това да отида на филм скенер, за да ми качат снимките като хората на комп. След това, ако има нещо готино, ще го дам за изкарване.

От снимките от събота с Мим и Марти има една, която се отличава по някакъв начин. Направих няколко цветови варианта и съм събрала доста разнообразни мнения за това, кой е наи-добрия.

ако мога да кажа, че се образува фаворит, това е първия вариант, но все пак искам да покажа и другите два, които приятелите ми са харесали

а тази снимка представя другата част от фото-заниманията в събота… а, и новите ми тапети, тъй като май така и не постнах снимка в тях.

Тези дни най-накрая извадих лентата, която бях започнала на трети март. Резултатите са бих казала доста по-задоволителни (поне за мен), макар че отнесох малко наредби за недоекспониране на по-старите кадри. Е, уча се :)

започвам с любимия ми кадър от лентата общо взето.. всъщност вече го постнах, ето и кроспросесната версия

ако карам по дати - следващите 2 са от 3.03 :)

следващите две мисля, че са от Цветница, когато най-накрая намерихме върба с достатъчно дълги клони..
въпреки това смятам скоро да се върнем за по-добри снимки, че светлината тогава беше меко казано ужасна..
и също нагледен пример за моите покъртителни заложби в експонацията……….

последното, което остана е пример не за друго, а за ужасните последствия от сканирането.. цветовете на тази са просто неузнаваеми. а са страшни на хартиеното копие.. съдба

колкото и да ми е трудно ще се опитам да се придържам към реда на случване на нещата….
и така, началото мисля, че може да се представи статистически:
главни герои: Ани и Марти
шофьор: бащата на Марти
маршрут: Бургас- София
вид превозно средство: джип ауди
температура вън: 34 градуса
температура вътре: 18 градуса
средна скорост: 200км/ч
време на пътуването: 3 часа, включващо едно спиране за сладолед.

на входа при вече посъбиращата се тълпа се намерихме с МАртин, Дете, Златена и останалите, ходихме за бира и всъщност не се наложи да чакаме особено дълго за да се озовем вътре и да започнем да напираме времето да минава по-бързо. и като се замисля, трябваше да отмъкна значките на дете..
Остава бяха малко досадни всъщност. Шоколад (най-хубавото нещо), Ще дойдеш ли със мен, Мини тяло, London? Paris? Berlin? и разбира се - sex in the morning, за която мисля, че до сега не съм чула положително мнение.. еми има защо, особено ако при първото прошлушване на песента гледате и клипа.. ммдааа.. както и да е, за warming up ставаха.

ТА. След половинчасова още по-досадна пауза ТЕ най-накрая излязоха на сцената и еуфорията беше пълна. За концерта думите наистина ми липсват.. беше… невероятно….
Не знам дали има смисъл и да изброявам кое ми е харесало най-много.. и все пак като изключим любимата ми тяхнма песен BLIND, на която официално заявявам, че се размазах всячески, другите неща, които в момента ми изникват в главата са the bitter end, sleeping with ghosts, follow the cops back home (господи, колко се радвам, че я чух на живо.. ааа..), infra-red, I know и разбира се кулминацията на twenty years.. убийствено просто !
За снимки от концерта.. няма такъв филм. Всъщност последното, до което ми беше тогава беше да снимам. А, и как може в тъпия зимен дворец да няма гардероб?! Скачането с чанта е нещо ужасно.. и за двете ми рамена, тъй като ги сменях такова.. хах..

След концерта трябваше да отчетем присъствие при Симона (бтв, брагодаря и супер много за приютяването) за пред висшите власти и не след дълго се отправихе отново към залата за афтър…
по абсолютен късмет се натъкнахме на мАртин на входа и мисля, че в този момент вървеше the bitter end. Партито беше.. как да кажа… хммм… странно.. с целуващи се момичета от едната ни страна, емоционално разтриващи се момичета от другата ни страна, полузаспалия тошо пред нас и странно поклащащи се хора отвсякъде. Както и да е, за интервала от 2 бири успяхме да се позабавляваме, да се замерваме с възглавници, с бивши етикети Бекс, придобили форма на топченца и да се дуелираме с празни бутилки. В един момент ни беше вече време да си ходим защото едно такожа нямахме какво да правим и в момента, в който се чудехме какво по дяволите да правим в не-знам-си-колко-през-нощта в София симона ни се обади, че е хубаво за всеки случай да отчетем присъствие там, където се водеше, че сме. Равносметката е все пак известен брой часове сън, което всъщност се оказа ок.

След като бащата на мартито предния ден ни беше резервирал билети за автобус в 16:30 имахме цял ден на разположение за да се мотаме като цяло. Ще си спестя подробностите до един момент към 16 без нещо, когато тъкмо излизахме от mall-а до хдк с усмивки до ушите, заради едни симпатични торбички в ръцете ни, когато пред нас видяхме един тип, който ужасно много приличаше на един друг тип. Всъщост, когато се доближихме и чухме, че говори на английски (по гсм) се убедихме, че беше STEFAN!!!!!!! След това - трескаво търсене на тефтер за автограф и фотоапарат и така и не дочакахме човека да си довърши разговора.. всъщност той сам ни направи жест за автографа такова.. беше убийствено! не съм смеела да си представям, че ще видим някого изобщо на друго място освен сцената! (всъщност в началото ми беше трудно да свикна и с идеята за сцената, но както и да е)
След това ни трябваха още най-малко 2 часа, за да осмислим, че наистина го видяхме, да спред да се смеем от кеф и да се успокоим!

та, въпросната снимка.. няма какво да виня момченцето, което накарах да ни снима, че не се е справило особено добре с композицията, та това е леко орязан вариант откъм софийски улици. а, и извинете смачканите ни леко неадекватни физиономии!

ето го и автографа на тефтера ми, който в момента се изяждам от яд, че не е на билета! не се сетихме на време….

… и печатите от афтър-а на ръцете ни :)

лошата новина е, че сме back to reality и утре се очертава луд ден с изпит по перла, за който никой не знае какво трябва всъщност да знаем, изкраване на брошурата по проекта в 9 сутринта и писане на текст на френска рап песен с някакви французи.. дочух нещо и за някакво пеене на охлюва около 18.. май… да, интересно ще е..

резултатът от черно-бялото настроение тези дни..

Letting go by ~FrozenYearning on deviantART

пп: за пръв път използвах това “Embed” от дясно на девиейшъна в дА - cool!

Този пост е вдъхновен от една смяна на аватара на Мимс в скайп и още един пост, водещ към сайта на един английско-испански фотограф. Та тази смесица доведе до преглед на някои стари папки със снимки и конвертирането на няколко в черно-бяло.

ноември, 06

август, 06

Отивам back да уча по английски - това, което ще правя цяла седмица.

fall apart and start again.

Тези дни така и не мога да се огранизирам да постна снимките от бала на братовчедка ми + няколко от бургаските завършващи. От неделя насам сигурно са ми се събрали не повече от 10-12 часа сън. Мдаа :) Та следват няколко снимки, повечето портрети, на варненското Мими :)

приятелят ;)

майка ми казва, че тази снимка и напомняла церемониите за разни награди и снимките н звездите на червения килим :D

в тази снимка има нещо, което ужасно много ми харесва..

това е нещо като резюме на цялата работа около баловете. още докато снимах си го мислех - рап песен - пари, коли и жени…..

Бургас, 24

Искрено казвам, че Радина беше убийствена.

Така, искам да наблегна на това, че Виктор отказа да ми каже какъв цвят му е костюма предварително!

Кой като мен :Р А, и Марто, направил си същата физиономия на една снимка със Зу :Р

Снимах също Поля в деня, когато се прибрах от Варна, но за това има време.. А да, и трябва да видя и за свястна снимка с Алексей :Р

В един момент имах чувството, че тази седмица никога няма да свърши. По-лошото е, че и следващата няма да е по-различна. (Между другото, сърдечно благодаря на момичето, което в сряда е издало наредбата за 17 май спортен празник)
Това, което остана е утрешното състезание по английски, което по една причина се оказа доста важно за моята особа, но за това няма да говоря, за да не стане много шум за нищо. Неделя отново английски, този път курс и след това анализи на произведения, 2 от 3 от които даже не съм чела. А в понеделник имам класна..
Днес докато вървях към вкъщи си гледах часовника и си мислех, че на 11 май имаше нещо, но не можех да се сетя какво. Хубаво, че са вестниците. Сега, докато си пия кафето, заедно с италиански бисквити, тегленето на Volta - новия албум на Бьорк тъкмо приключва.
На 6ти бяхме на обяд у баба ми. Когато майка ми се присъедини към моето ровичкане из старата библиотека тя откри някаква стара статия за нея, докато е била в университета. Слагам линк, защото темата ще я resize-не и няма да се чете.. Та ето. Не знам, просто реших да го споделя с вас :)
Връщайки се към училището програмата за следващите седмици освен гърчове от учителите включва бала на братовчедка ми на 25, т.е ще ходя във Варна :) и манифестацията на 24, на която въпреки усилията ми на ученическия съвет, моя випуск ще марширува… както и да е…….