От толкова време не бях качвала снимки тук, че фотоблога не ме логна автоматично. Та като най-интересната част за доста хота - ето нещо ново :) Единствения път в последно време, в който ми се отдаде възможност да поснимам. Онзи сняг като на приказка от преди няколко дена не можеше да се изпусне, а за модела - време беше. :)
Пожелайте си нещо :)
От няколко дена отварям този прозорец, но сякаш не е момента да пиша.. и някакси не се получава..а има толкова неща.
Ще започна с най-тривиалното..Какво ново около мен? Отидох до Варна, Балчик и Калиакра и се върнах за един ден, а следващите 3 прекарах в Харманли с Мим. Планирахме този week-end от адски много време и се получи страшно хубаво. Със сем. Кръстеви, които са страхотни, лудото младо вино на бабата на Мими, приказки, еклери, около хиляда (буквално) снимки, къдрици и много смях. Какво повече..:)
Нетолкова приятното е престоя ми в последно (и бъдеще) време в онова будещо страхове и кошмари място, наречено зъболекарски кабинет. Както свикнах да казвам тези дни - вече не ме е страх от онази машинка..страх ме е от иглите за разширяване на канали. Около 2 часа след най-инфарктното посещение бях почти невменяема, същите 2 часа съвпаднаха с важна част от уговорките за прословутия рожден ден на Интеракт клуба ни, но все пак важното е, че всичко се подреди. Въпреки че и там отидоха доста нерви, доста..
Сещам се за постовете от края на октомври миналата година..всяка година си казваме, че следващата вече задължително ще празнуваме Хелуин и сами се сещате какво става.. тази година всичко изглеждаше да се нарежда идеално, но сега пак се оказахме на изходна позиция.. Ако някой има идеи да не се срамува да сподели.
Останалото не се е променило особено..прекрасен допълнителен месец ваканция и това е. Мога да ви говоря за онзи понеделник, когато на пук на всичко и всички ние бяхме най-важните или за думите, които се изгубват в тишината и шума от вълните, за мексиканеца и тръбата, за броенето до три и крещенето без глас, за пясъка през есента и пуловерите с дупки..и още безброй неща, на чиято тема са всички постове в последно време…май ако продължавам скоро ще стана прекалено досадна..
ПС: снимки! от последно време има в акаунта ми във flickr който също е нещо като нова придобивка, мдамм..:)
И така,
Това е то. Първият ми HDR. Дошъл при вас след като автора му мина през доста мъки с въпросната програма, но някакси си мисля, че си струваше :) Преди малко се притесних, че е много голям и ще затормози работата на планетата и особено на използващите я, но се сетих, че тя вече не показва снимки и всичко е наред ;)
Снимката. Снимката е от онзи прекрасен ден, което и трупа доста точки, отделно от това, че е от покрив, че е ХДР и тн. :)
Това доста скоро пак го постнах, но все пак… :)
I am thinking it’s a sign that the freckles
In our eyes are mirror images and when
We kiss they’re perfectly aligned
And I have to speculate that God himself
Did make us into corresponding shapes like
Puzzle pieces from the clay
исках да направя такава снимка от повече от година.. чувството е хубаво :) много :)
беше вечер, за която просто нямам думи..
ще пиша повече утре,
enjoy
В последните забързани дни открихме малко време за една недълга, но според мен доста сполучлива сесия. Това са ресайзнатите неща на този етап, като има още ще ги кача в някой следващ пост.
Така и не мога да реша коя от последните две ми харесва повече, въпреки, че имат доста общо.. помощ?
11-ам си търси модел от мъжки пол. Фотогеничен, по възможност по-висок от Мария с хубави черти (+тяло). За снимки в опасна близост до вече споменатата.
Днес се замислих, че съм снимала доста хора, но никога не съм снимала брат ми. И включвайки в предвид ситуацията наоколо в последните седмици и следобедното слънце всичко изглеждаше идеално.
Не и за модела разбира се. Брат ми е може би нещо като “кошмарът на фотографа”. Мърда, говори и се опитвя всячески да прекрати възможно най-бързо ставащото. Така че приключихме доста бързичко. Прекалено бързичко.
Прекара пред апарата не повече от 4 минути…
Между другото, на мен не ми прави впечатление, но ако се зачудите за този светъл кичур коса - не съм го пипала на компютъра. Брат ми си го има по принцип.
А и всъщност се колебая за тази снимка и степента, в която ми харесва. Така че ако някой има нещо да казва може да го направи :)
Днес снимах К и С “сесийно” за пръв път от онзи 9 февруари, който освен рождения ден на брат ми е денят преди 10 февруари, който от своя страна освен рождения ден на Нина е и един много специален ден за първоспоменатите двама.
Искам официално да кажа, че съм влюбена във фотоапарата си. И в днешните снимки.
Благодаря на двамата модели, че са толкова сладки. (Това последното вече съм го писала тук преди няколко месеца, между другото)
