a sorta fairytale

Вече малко по малко почва да се усеща “Коледния дух”..или някой се питва да ни го втълпи..поне аз така го усещам. Из града има вяла украса тип “колкото да има нещо” и много се надявам това да се промени. В края на ноември нещата отново започват да се наместват постаро му и тъкмо ще свикнем и ще дойде ваканцията. И без това винаги така става. В реда на мисли за украсата преди малко исках да сравня с миналотгодишната и погледнах архива от декември 06 и се зачетох.. и се замислих колко бързо мина времето тази година. Не го усетих, сериозно.
Преди известно време бях помолила баща ми за услуга, която той не можа да изпълни заради неща, които изкочиха в работата. Вчера майка ми му напомни отново, а той се почуди “Че не мина ли времето?” и отговора беше “Отново дойде.” И така..то си минава и всичко, което изглеждаше далечно изведнъж се оказва обратното. Май трябва да се пренастроя на тази вълна. Идва хубавата част от зимата. Още малко.

Държа си на мнението, че всеки сам избира кои празници да празнува и кои - не. Всяка година покрай Хелуин и всички, които се правят на големи християни си мисля за това и се опитвам да споря с тях. Защото тук никой не се противи да празнува Свети Валентин като невидял с всичкия онзи розово-червен кич, който ни залива през февруари, а толкова хора те гледат странно като кажеш “Вси светии”. Логика не знам дали има смисъл да се търси изобщо, но съм твърдо решена да празнувам каквото си искам. И без това имам списък с “Дните на..” за цялата календарна година.
Днес е Денят на благодарността. Идеята ми харесва, всъщност помня, че си имахме и български празник, когато се благодари, но, за съжаление, не знам кой е точно. Ако се замислите има толкова много хора, които заслужават да им благодарим за това, че правят дните ни малко (или много) по-хубави и защо да не го направим точно днес? Ако не друго ще направим собствения си ден по-хубав. Спомените ми от миналата година са свързани с една много сладка картичка, която Мими беше получила и тогава си мислех колко страхотно щеше да е ако нещо толкова мъничко беше повлияло на всеки така, както го направи с мен, поне ден.
Аз вече започнах с първия човек по важност и ще се опитам да благодаря на възможно повече хора, които го заслужават, разбира се, че все ще пропусна някого, но първия път и опитът е важен ;)

Ботушите ми се губят из листата, сливат се с мокрия асфалт. Вятърът обръща чадъра за втори или трети път, а може би даже станаха повече. И продължавам да се усмихвам. До преди миг дъжда се стичаше по лицето ми и усещах всяка капка. Спря, когато си тръгнах. Сега няма друг освен мен вятъра и вечерните улични лампи. Има нещо романтично в това време, казват че тези дни е хладно. Сезонът на студените ръце, горещите неща за пиене и топлещите тела. И е някакси още по-хубаво, когато усетиш другите 36 градуса, и ги търсиш все повече.
Този уикенд беше първия истински ранно зимен и закъсняло есенен такъв. С познатото обикаляне с измръзване и стоплянето след това, с отраженията на жълтата светлина по мокрите улици и все по-безлюдния ни град. С разговорите до късно с Мими и с нещо сладко. С мисълта за седмицата, която отново ще ни изцеди до следващия петък вечер, когато всичко ще изглежда така лесно. Тази есен е малко по-различна, по-хубава.
В края на уикенда вървя сама по най-ужасната улица наоколо и се усмихвам причинно и не усещам да е студено или самотно. Каквито и спорове да има за предназначението на сезоните, фактите опровергават в последно време. Може би просто търсим топлината, като цяло. Открих я и нося капка със себе си.

Седим си на английски и се чудим как ще мине този половин час, който остава и как да успеем да пропуснем лисънинга, който ни очаква. Започваме да четем въпросите - става въпрос за диалог между мъж и жена относно някакъв филм, който и двамата са гледали и трябва да отбележим кое твърдение е на мъжа и кое - на жената. Естествено за да забавим пускането на записа почваме на шега да налучкваме.. Неща като кой е казал, че сюжета бил неадекватен и кой, че филма бил прекалено дълъг. Изведнъж разбираме, че май няма нужда да слушаме конкретния разговор, защото всеки знае отговорите.. Мислех си.. до толкова ли са ни вкоренени някакви стереотипи, за това какво е присъщо за единия и другия пол? Психологията ни била помогнала каза госпожата..каква психология, това си е чист сексизъм..само дето всички сме свикнали с него до толкова, че да не ни прави впечатление.. щом е сложен в учебник. И всеки ден се сблъскваме с него, но не му обръщаме внимание, защото обществото така ни е научило..И се смеем на “невъзможността” мъжа или жената да направи дадено нещо “неприсъщо” за него. Неприсъщо - не мисля, обаче заложено от обществото като такова вече е друго нещо..

Все пак изслушахме записа. Бяхме познали всичко.

Винаги съм харесвала начина, по който сутрешната светлина влиза в стаята ми и затова малко се възмущавам от себе си всеки път, когато я проспя. Може би дните, когато се оказва, че четирите часа, които трябва да карам са изместени 2 часа по-късно и аз съм пропуснала този факт са момента за тази светлина. Не и днес, има мъгла. Всъщност мъгла немъгла топлината в стаята ми след 15 минути сивота и неприятно студено е толкова хубава, че май компенсира донякъде светлината..
Официално вече започваме да влизаме в релси щом и аз започнах да заспивам, докато чета анализи. Практика. А днес всъщност е един малко по-специален ден, защото се подготвяме за него от месец. Много се надявам рождения ден на Интеракт да мине гладко, защото се превърна в цяла епопея.. ще бъде дълъг ден, да.
Сега ще се наложи да спра The killers, които правеха това, което кафето не успя, за да си дочета, все пак..

Нали знаете как свършва Powerpuff girls - като казват кой е “спасил деня”. Е, не преувеличавам с буквалния смисъл, защото метеорити падат само в Сицилия и до Братя Миладинови, но най-хубавите моменти в деня си остават тези на спасението. Знаете, трябва да знаете онези миниатюрни неща- думи, жестове, които изведнъж ви карат да се разтопите. И след това да се връщате мислено към тях хиляди пъти и хиляди пъти да се разтапяте. Отново и отново. Усмихнатата разсеяност, в която времето просто спира.

This is the land of a thousand words
But it seems so few are worth the breath to say
Except I’ll be looking after my own world
And you just keep on saving the day
I’ll try to stay but it’s in vain when you’re far
I’m on the run to wherever you are..

Не ме свърта на едно място. Направо ми иде да си легна, а е учудващо рано за навиците ми. Цяла вечер си търся разсейващи занимания. Даже спрях прекрасната следобедна музика и пуснах нещо, което няма ме кара да се губя в мислите си. Явно това време може да ме изкара от строя; не метеорологичното…ето, открието е ново анти-ани оръжие. Работи безотказно, не за първи път. Само не ми го причинявайте, моля ви.
Ама това не е нормално… Един ден, по дяволите. Един?!

От няколко дена отварям този прозорец, но сякаш не е момента да пиша.. и някакси не се получава..а има толкова неща.
Ще започна с най-тривиалното..Какво ново около мен? Отидох до Варна, Балчик и Калиакра и се върнах за един ден, а следващите 3 прекарах в Харманли с Мим. Планирахме този week-end от адски много време и се получи страшно хубаво. Със сем. Кръстеви, които са страхотни, лудото младо вино на бабата на Мими, приказки, еклери, около хиляда (буквално) снимки, къдрици и много смях. Какво повече..:)
Нетолкова приятното е престоя ми в последно (и бъдеще) време в онова будещо страхове и кошмари място, наречено зъболекарски кабинет. Както свикнах да казвам тези дни - вече не ме е страх от онази машинка..страх ме е от иглите за разширяване на канали. Около 2 часа след най-инфарктното посещение бях почти невменяема, същите 2 часа съвпаднаха с важна част от уговорките за прословутия рожден ден на Интеракт клуба ни, но все пак важното е, че всичко се подреди. Въпреки че и там отидоха доста нерви, доста..

Сещам се за постовете от края на октомври миналата година..всяка година си казваме, че следващата вече задължително ще празнуваме Хелуин и сами се сещате какво става.. тази година всичко изглеждаше да се нарежда идеално, но сега пак се оказахме на изходна позиция.. Ако някой има идеи да не се срамува да сподели.

Останалото не се е променило особено..прекрасен допълнителен месец ваканция и това е. Мога да ви говоря за онзи понеделник, когато на пук на всичко и всички ние бяхме най-важните или за думите, които се изгубват в тишината и шума от вълните, за мексиканеца и тръбата, за броенето до три и крещенето без глас, за пясъка през есента и пуловерите с дупки..и още безброй неща, на чиято тема са всички постове в последно време…май ако продължавам скоро ще стана прекалено досадна..

ПС: снимки! от последно време има в акаунта ми във flickr който също е нещо като нова придобивка, мдамм..:)

Има неща, които просто свързваме с определен момент от живота ни, определена случка, определен сезон.. първото прослушване на Plans означава, че вече е есен. Като се добави и снощния вятър, който донесе облаците и караше листата на моята улица да падат, осветявани от нощните лампи и днешния дъжд вече всичко си идва на мястото. Да, есен. И се сещам за горещ шоколад и бисквити, дълги дъждовни следобеди с топла изкуствена светлина, начина, по който листата се открояват от тъмно сивото на асфалта и приятното стопляне, което обикновено чакаме. Училището още не е забръмчало с пълни темпове, което ми позволява напълно необезпокоявано да се потопя в “тази”, горната есен и както всяка година да откривам и нейния чар. Единствената разлика е, че тази есен песните ще звучат малко по-радостно и няма да търся онези, тъжните, а другите, които прокарват светлината през процепите в големите сиви дъждовни облаци. И мога да прекарам часове, гледайки как вятъра променя сезона и пейзажа, а тук, вътре е така хубаво. В сърцето.

Сякаш последните десет дена са като дълъг приятен сън, изнизват се бързо, живота е розов и оставят след себе си усмихнати притваряния на очи, за да заспиш отново. Би излязъл добър сценарий за няколко от онези филми, които те карат да мечтаеш след крайните надписи. А като се сетя колко хубави снимки биха излязли от всичко това..

А нали знаете песните, които обожавате, обаче някакси ви е гузно да ги слушате постоянно, защото не се връзват със света ви по настоящем. Имало е хиляди моменти, в които съм си мислела “a sorta fairytale…” обаче ми е било някакси некомфортно, защото осакатявам една от любимите си песни.
Нямате представа колко страхотно се почувствах, когато си я пуснах, защото се сетих, че вече всичко е идеално. Имам “…with you” частта.