a sorta fairytale

…че имам А на FCE!
:)))))))))))
:))))))))))

Винаги краят на учебната година е концентриран със занимания от всякакъв тип.
Започвайки с четвътък и събирането във Вила Вилекула, за да изпратим Jo, англичанката от курса ми.
Петък с капанче с класа, най-забавния половин час на детската площадка, който съм прекарвала и след това малко скука в Текила и в 3 през нощта краката се смляха да ме болят. Като стана дума за текила тогава се замислих какво по дяволите намира такава огромна маса хора в “музика” в 10минутно повтаряне на един и същ бийт.. хммм…
За джулай въпреки моите малко песимистични нагласи за организацията всичко се получи. Имахме си огън (който твърдо устоя цяла нощ, браво на палещите ;) група приятели (която даже в един момент се разшири до постигане на група непознати + приятелите ми, хммм..) хапване, пийване (гадно бяло вино, но отварянето му ще остане в историята) и така..
За да може да се оправи огъня като хората отидохме на плажа по светло. Все едно, че от бъдещото капанче до Вселена ни бяха направили специален подарък с оставените трупчета, които няма да трябват повече за строенето и събирането на клонки и други подобни отпадна до минимум. Всеки по специалността си, някои останаха да палят огън,други отидоха(хме) да пазаруват. :) Когато се върнахме на плажа с пълни торби първото нещо, което видяхме и на което се зарадвахме беше горящия ни огън в далечината, а второто - огромната оранжева луна. Имаше пълнолуние.
Имахме също и радио. Което, разбира се породи постоянното прехвърляне между основно Z-rock и станциите с музика за останалата част от групата.
Тъй като първоначалната ни идея за този джулай с мимс и марти беше да обикаляме огньовете на познати може би към 1 тръгнахме да видим как стои положението извън нашия обсег на виждане. От единия край на плажа до другия с наистина доста хора и концентрацдия на огньовете в гвата края. Въпреки, че на всеки огън се оглеждахме за брат ми и Асен не ги видяхме, но докато се връщахме към собствения си огън ги срещнахме, леко развеселени, с две двулитрови шишета в ръце. Едно с кола и едно със 60-градусова ракийчица :) И така до края на нощта се наложи да слушаме забавните им разговори, смислени или не толкова.. Може би поради тази или друг причина когато се върнахме при огъня останалите се умълчаха, леко заспали, леко доскучали или не знам какви.
Въпреки по-ранни намерения за влизане във водата когато слънцето изгрее може би беше около 3, когато вече гледах огньовете и пушаците над тях от водата и беше толкова красиво.. и в този момент брат ми реши да ме дави.. :)
Когато първото юлско слънце изгря чувствата всъщност бяха смесени. И пак се уверих как явно почти никой не знае защо е отишъл да празнува след фрази като “изгря. може ли да си ходим вече?” и “какво пък му е по-различното на слънцето днес?” Но всъщност аз и моите high hopes сме виновни всъщност… май.. или пък не.. както и да е.

Снимки има, макар че батериите на апарата ми не дочакаха изгрева тази година (за сметка на това постнах снимки от миналата година;) Но тъй като всъщност в момента блогвам от работа не мога да постна нищо.
А и за тези, които не знаят - както обикновено лятото ще работя в офиса на баща ми, на компютъра. Не е лошо, макар че е доста скучно и мисля, че един ден ще настина от климатика. Ениуей, с най-съкровени надежди за Д400 на края на лятото. Стискайте ми палци.

There I was on a July morning
Looking for love
With the strength
Of a new day dawning
And the beautiful sun

At the sound
Of the first bird singing
I was leaving for home
With the storm
And the night behind me
And a road of my own

With the day came the resolution
Ill be looking for you

I was looking for love
In the strangest places
Wasn’t a stone
That I left unturned
Must have tried more
Than a thousand faces
But not one was aware
Of the fire that burned

In my heart, in my mind, in my soul

There I was on a July morning
I was looking for love
With the strength
Of a new day dawning
And the beautiful sun

And at the sound
Of the first bird singing
I was leaving for home
With the storm
And the night behind me
Yeah, and a road of my own

JulyMorning by ~FrozenYearning on deviantART

колкото и да ми е трудно ще се опитам да се придържам към реда на случване на нещата….
и така, началото мисля, че може да се представи статистически:
главни герои: Ани и Марти
шофьор: бащата на Марти
маршрут: Бургас- София
вид превозно средство: джип ауди
температура вън: 34 градуса
температура вътре: 18 градуса
средна скорост: 200км/ч
време на пътуването: 3 часа, включващо едно спиране за сладолед.

на входа при вече посъбиращата се тълпа се намерихме с МАртин, Дете, Златена и останалите, ходихме за бира и всъщност не се наложи да чакаме особено дълго за да се озовем вътре и да започнем да напираме времето да минава по-бързо. и като се замисля, трябваше да отмъкна значките на дете..
Остава бяха малко досадни всъщност. Шоколад (най-хубавото нещо), Ще дойдеш ли със мен, Мини тяло, London? Paris? Berlin? и разбира се - sex in the morning, за която мисля, че до сега не съм чула положително мнение.. еми има защо, особено ако при първото прошлушване на песента гледате и клипа.. ммдааа.. както и да е, за warming up ставаха.

ТА. След половинчасова още по-досадна пауза ТЕ най-накрая излязоха на сцената и еуфорията беше пълна. За концерта думите наистина ми липсват.. беше… невероятно….
Не знам дали има смисъл и да изброявам кое ми е харесало най-много.. и все пак като изключим любимата ми тяхнма песен BLIND, на която официално заявявам, че се размазах всячески, другите неща, които в момента ми изникват в главата са the bitter end, sleeping with ghosts, follow the cops back home (господи, колко се радвам, че я чух на живо.. ааа..), infra-red, I know и разбира се кулминацията на twenty years.. убийствено просто !
За снимки от концерта.. няма такъв филм. Всъщност последното, до което ми беше тогава беше да снимам. А, и как може в тъпия зимен дворец да няма гардероб?! Скачането с чанта е нещо ужасно.. и за двете ми рамена, тъй като ги сменях такова.. хах..

След концерта трябваше да отчетем присъствие при Симона (бтв, брагодаря и супер много за приютяването) за пред висшите власти и не след дълго се отправихе отново към залата за афтър…
по абсолютен късмет се натъкнахме на мАртин на входа и мисля, че в този момент вървеше the bitter end. Партито беше.. как да кажа… хммм… странно.. с целуващи се момичета от едната ни страна, емоционално разтриващи се момичета от другата ни страна, полузаспалия тошо пред нас и странно поклащащи се хора отвсякъде. Както и да е, за интервала от 2 бири успяхме да се позабавляваме, да се замерваме с възглавници, с бивши етикети Бекс, придобили форма на топченца и да се дуелираме с празни бутилки. В един момент ни беше вече време да си ходим защото едно такожа нямахме какво да правим и в момента, в който се чудехме какво по дяволите да правим в не-знам-си-колко-през-нощта в София симона ни се обади, че е хубаво за всеки случай да отчетем присъствие там, където се водеше, че сме. Равносметката е все пак известен брой часове сън, което всъщност се оказа ок.

След като бащата на мартито предния ден ни беше резервирал билети за автобус в 16:30 имахме цял ден на разположение за да се мотаме като цяло. Ще си спестя подробностите до един момент към 16 без нещо, когато тъкмо излизахме от mall-а до хдк с усмивки до ушите, заради едни симпатични торбички в ръцете ни, когато пред нас видяхме един тип, който ужасно много приличаше на един друг тип. Всъщост, когато се доближихме и чухме, че говори на английски (по гсм) се убедихме, че беше STEFAN!!!!!!! След това - трескаво търсене на тефтер за автограф и фотоапарат и така и не дочакахме човека да си довърши разговора.. всъщност той сам ни направи жест за автографа такова.. беше убийствено! не съм смеела да си представям, че ще видим някого изобщо на друго място освен сцената! (всъщност в началото ми беше трудно да свикна и с идеята за сцената, но както и да е)
След това ни трябваха още най-малко 2 часа, за да осмислим, че наистина го видяхме, да спред да се смеем от кеф и да се успокоим!

та, въпросната снимка.. няма какво да виня момченцето, което накарах да ни снима, че не се е справило особено добре с композицията, та това е леко орязан вариант откъм софийски улици. а, и извинете смачканите ни леко неадекватни физиономии!

ето го и автографа на тефтера ми, който в момента се изяждам от яд, че не е на билета! не се сетихме на време….

… и печатите от афтър-а на ръцете ни :)

лошата новина е, че сме back to reality и утре се очертава луд ден с изпит по перла, за който никой не знае какво трябва всъщност да знаем, изкраване на брошурата по проекта в 9 сутринта и писане на текст на френска рап песен с някакви французи.. дочух нещо и за някакво пеене на охлюва около 18.. май… да, интересно ще е..

Тези дни така и не мога да се огранизирам да постна снимките от бала на братовчедка ми + няколко от бургаските завършващи. От неделя насам сигурно са ми се събрали не повече от 10-12 часа сън. Мдаа :) Та следват няколко снимки, повечето портрети, на варненското Мими :)

приятелят ;)

майка ми казва, че тази снимка и напомняла церемониите за разни награди и снимките н звездите на червения килим :D

в тази снимка има нещо, което ужасно много ми харесва..

това е нещо като резюме на цялата работа около баловете. още докато снимах си го мислех - рап песен - пари, коли и жени…..

Бургас, 24

Искрено казвам, че Радина беше убийствена.

Така, искам да наблегна на това, че Виктор отказа да ми каже какъв цвят му е костюма предварително!

Кой като мен :Р А, и Марто, направил си същата физиономия на една снимка със Зу :Р

Снимах също Поля в деня, когато се прибрах от Варна, но за това има време.. А да, и трябва да видя и за свястна снимка с Алексей :Р

В един момент имах чувството, че тази седмица никога няма да свърши. По-лошото е, че и следващата няма да е по-различна. (Между другото, сърдечно благодаря на момичето, което в сряда е издало наредбата за 17 май спортен празник)
Това, което остана е утрешното състезание по английски, което по една причина се оказа доста важно за моята особа, но за това няма да говоря, за да не стане много шум за нищо. Неделя отново английски, този път курс и след това анализи на произведения, 2 от 3 от които даже не съм чела. А в понеделник имам класна..
Днес докато вървях към вкъщи си гледах часовника и си мислех, че на 11 май имаше нещо, но не можех да се сетя какво. Хубаво, че са вестниците. Сега, докато си пия кафето, заедно с италиански бисквити, тегленето на Volta - новия албум на Бьорк тъкмо приключва.
На 6ти бяхме на обяд у баба ми. Когато майка ми се присъедини към моето ровичкане из старата библиотека тя откри някаква стара статия за нея, докато е била в университета. Слагам линк, защото темата ще я resize-не и няма да се чете.. Та ето. Не знам, просто реших да го споделя с вас :)
Връщайки се към училището програмата за следващите седмици освен гърчове от учителите включва бала на братовчедка ми на 25, т.е ще ходя във Варна :) и манифестацията на 24, на която въпреки усилията ми на ученическия съвет, моя випуск ще марширува… както и да е…….

Най-после ми зарежда блога.. йее..

Всъщност фотоапаратът ми е отказвал да работи два пъти. Едният беше през юни, другият - вечерта, когато си празнувах рождения ден. :)
За втората страхотна вечер на караоке, тоест рд на мимс естествено си работеше ок :) Но като се замисля всъщност май нямаше да умирам от желание да снимам на рождения си ден вместо просто да се забавлявам.. мдаа.. :)
За онзиденшната рожденичка ще кажа две неща:
1. мииияяяяяяяууууууууу!
2. уф как ме е яд, че нямам една свястна снимка с нея!

ок, няма да измъчвам пропусналите събитието..

Също най-накрая днес гледах (на кино) The Prestige. Как само се радвам като правят наистина добри нови филми! Надмина очакванията ми ;)

:))))))))
Благодаря ви на всички, обичам ви, хора!!! :))))

специални благодарности на:
Нина - за идеята, за това, че е родена на 10 февруари, и че е най-сладкият меееееееч!
Вики, Алексей и Весо - пълнолетните ;)
Вики и Марти - хората с фотоапаратите
Кат и Стеф - че са толкова сладки
Марто - с КОГОТО пяхме 3 пъти (третия го смятам полу-въображаем, полу-по-улицата ;р)
Богито - той си знае защо, ах ти стар…. :РРРРРР
Филев и Митака - за яките тостове
бащата и вуйчото на Нина - за помощта ;)

ама как само обичам доволно да опиша каквото ми се описва и накрая като натисна Пъблиш и връзката да се прецака :)
Вече съм на почивка моуд. Ta за вчера…
Мими и Марти ме изненадаха страхотно като ме причакаха като излизах от нас за училище :)) страшно много ме зарадваха :))) Зу ме посрещна с балон “Хепи бъртдей” и при това както си закъснявах с десетиха минути и се оказа, че имаме два свободни :) Красота..
Следобедът беше леко помрачен от контролната по биология (също така и вечерта/нощта) но това беше неизбежно :) Вече поне няма да се занимавам с оценки (след 3 критични седмици..) и новото гъ съ мъ бързо влезе във форма с наистина многото смси, мерси на всички :))) (цун)
Вчера беше официалното излизане на новия албум на Нора - Not too late, на когото посветих следобеда и най-вероятно следващите дни. Най-малкото датата на издаване го прави малко по-специален :)

Искам да благодаря на всички, които така ме зарадваха в първите минути :)) обичам ви, хора
Искам също да си (само)пожелая да си взема двата изпита тази година
Ласт нещо не отчита днес, но сега съм на вълна чиъринг ъп (ммм май ъпър, че къде по-нагоре не знам :D)
Най-готиното беше, че към 12 без 3 часовникът ми показваше нещо средно на 29 и 30 хахах :))