Не мога да не се похваля :) Убийците по пътищата се увеличиха с още един и това съм аааааз!!! :)))))) Живот и здраве книжката ще е готова като се върна от Германия. (За който не знае аджеба защо пак ще ходя - батко завършва :)))
Не тръгнах с тази нагласа нито цел, но в един момент реших, че все пак ще се прибера с горяща свещ. И настоявах. Колкото и пъти да изгасваше пак я палех от някого около мен. Е, изгасна пред входната врата, където вече нямаше от кого да я запаля наново. И забранявам всякакви мисли от сорта на “nothing’s coincidence”.
Иначе гледката на целият площад в свещи и осветени лица, вгледани в пламъка определено си струваше. И някакси не усещаш студа или дъжда и гледаш хората, без значение дали, в какво или колко вярват, всички - отишли на площада да посрещнат празника заедно.
Христос Воскресе!
ПП: Баща ми предложи да ми услужи с цитирам “божествена запалка” хаха, винаги има решение!
Ситуацията е все същата. Ада на края на срока, по-големия ад на наближаващия все повече изпит, за който трябва да уча във всяко свободно време и забавната част, че май май не го правя.. Така де, опитвам се колкото се може ама и аз си имам граници.. Слушам (предимно) френска музика, гледам разни неща в сайта на TV5, уча разни думи, тегля изпити от интернет (е, все още не съм ги правила, но това е друг въпрос) и така.. недостатъчно за такъв тежък изпит и блаблабла, всичко съм го слушала. Най-гадното е, че искам в свободното си време да бъда с него, а не с френския..и това някакси обезмисля по-голямата част от дните ми през седмицата. Вече даже уикенда не е това, което трябва да е. От един урок на друг, всичко по часове и няма мърдане на програмата. Ще вдигам стачка за 30-часово денонощие, съгласни?
Лято, лято, всички за това мечтаем тези дни. Да, ама не..още много време не.
Май всичко стана прекалено песимистично. Ок нещо ново и хубаво около мен е, че след доста малко време ще мога самодоволно да си завра личната карта в лицето на някоя надута сервитьорка :) муахаха ]:) Общo взето освен 2-3 дена другата седмица, в които ще съм празнично настроена чакам само да мине 9-10 (изпита) и ще дишам по-спокойно. Така че, имайки впредвид пренасищането от постове в последно време и този ще се задържи най-отгоре за известно време. :)
if I haven’t got you
Снощи, снощи започна с частична коледна вечеря от университета, със свещички-ангели, които много скоро останаха без глави, с лепящ се навсякъде брокат и бяло вино. Продължи с един изпуснат влак и чакане на следващия, вървене по една безкрайна бременска улица в търсене на апартамента, където продължихме вечерята. Правене на салати и мини пици. 7 неща на масата, топлене до парното, БТВ, Слави и едни трогателни момиченца при него. Посмяхме се за настроение и после се наплашихме за отменени полети и чакане на други. Коледа дойде някъде по пътя към гарата и после - тишина по пътя към университета и четене на стари смси в леглото.
Днес. С постоянно рефрешване на страницата на софийското летище и надежда, че всичко ще мине както беше запланувано, че нищо не се е променило и като се прибера ще открия всичко така, както го оставих или малко преди да го направя.
Честита Коледа, дано вие да се усетили духа повече от мен :)
Както обикновено преди тези големи преходи извън пределите на страната аз не спя. Дали багажа е виновен или аз съм си виновна е мистерия. (Абе аз съм си виновна, но да се самозалъгваме..) С надежда да не съм забравила нещо важно и двучасовия сън, който ми предстои да окаже поне малко влияние на невменяемото ми състояние напускам машината за следващите 8 дена и стискайте палци да се спогодим с батко за лаптопа и да го огрее блога по швабски ;)
Преглъщам носталгията по хубавата атмосфера в града по това време на годината и по хората, които ужасно ще ми липсват и си пожелавам всичко да мине по вода, а на вас - Весела Коледа и дано да усетите нейната магия :)
Вече малко по малко почва да се усеща “Коледния дух”..или някой се питва да ни го втълпи..поне аз така го усещам. Из града има вяла украса тип “колкото да има нещо” и много се надявам това да се промени. В края на ноември нещата отново започват да се наместват постаро му и тъкмо ще свикнем и ще дойде ваканцията. И без това винаги така става. В реда на мисли за украсата преди малко исках да сравня с миналотгодишната и погледнах архива от декември 06 и се зачетох.. и се замислих колко бързо мина времето тази година. Не го усетих, сериозно.
Преди известно време бях помолила баща ми за услуга, която той не можа да изпълни заради неща, които изкочиха в работата. Вчера майка ми му напомни отново, а той се почуди “Че не мина ли времето?” и отговора беше “Отново дойде.” И така..то си минава и всичко, което изглеждаше далечно изведнъж се оказва обратното. Май трябва да се пренастроя на тази вълна. Идва хубавата част от зимата. Още малко.
Държа си на мнението, че всеки сам избира кои празници да празнува и кои - не. Всяка година покрай Хелуин и всички, които се правят на големи християни си мисля за това и се опитвам да споря с тях. Защото тук никой не се противи да празнува Свети Валентин като невидял с всичкия онзи розово-червен кич, който ни залива през февруари, а толкова хора те гледат странно като кажеш “Вси светии”. Логика не знам дали има смисъл да се търси изобщо, но съм твърдо решена да празнувам каквото си искам. И без това имам списък с “Дните на..” за цялата календарна година.
Днес е Денят на благодарността. Идеята ми харесва, всъщност помня, че си имахме и български празник, когато се благодари, но, за съжаление, не знам кой е точно. Ако се замислите има толкова много хора, които заслужават да им благодарим за това, че правят дните ни малко (или много) по-хубави и защо да не го направим точно днес? Ако не друго ще направим собствения си ден по-хубав. Спомените ми от миналата година са свързани с една много сладка картичка, която Мими беше получила и тогава си мислех колко страхотно щеше да е ако нещо толкова мъничко беше повлияло на всеки така, както го направи с мен, поне ден.
Аз вече започнах с първия човек по важност и ще се опитам да благодаря на възможно повече хора, които го заслужават, разбира се, че все ще пропусна някого, но първия път и опитът е важен ;)
Долната част на монитора ми е нещо като стената на славата за най-хубавите неща наоколо. От много време там се мъдреха два основни надписа - името на един дрийм арт университет в Париж и изчисленията за цената на фотоапарата ми. Сега, когато от доста време се канех да махна втория от нищото се появи заместителя му.
Имам един пост от миналата Коледа. Първата Коледа в живота ми, която не прекарах с брат си и беше ужасно. През цялото време си повтарях, че няма да се повтори.. Сега, когато пак дойде момента да заговорим за билети за връщане и тн вече си представях колко ще бъде хубава Коледата.. особено, когато брат ми ми каза, че си е купил билет. В този момент и преди следващия, когато каза “за 26ти декември.” Онзи следобед очите ми бяха по-зелени…
Вчера, когато питахме брат ми дали ще има с кого да празнува и след отговора “да” той започна нова тема. Нали се сещате за онези мечти в бъдещ план, които са някакси прекалено хубави, за да бъдат изпълнени. Искаше да отида при него за Коледа. Да празнуваме в Германия и да се върнем заедно на 26ти. В началото се опитвах да се държа здраво за здравия разум, защото ми звучеше нереално хубаво. В следващия той ми даде линк с дати с полетите и се оказа, че майка ми е съгласна. Малко по-късно и баща ми… Днес говорих пак с брат ми.. Купи ми билетите. Мисля, че все още не мога да повярвам, стана толкова бързо.. Сега на мястото на сметките за Канона стоят двете дати - 19ти и 26ти с часовете на излитане и кацане. Не мога да ви опиша колко съм щастлива.
От няколко дена отварям този прозорец, но сякаш не е момента да пиша.. и някакси не се получава..а има толкова неща.
Ще започна с най-тривиалното..Какво ново около мен? Отидох до Варна, Балчик и Калиакра и се върнах за един ден, а следващите 3 прекарах в Харманли с Мим. Планирахме този week-end от адски много време и се получи страшно хубаво. Със сем. Кръстеви, които са страхотни, лудото младо вино на бабата на Мими, приказки, еклери, около хиляда (буквално) снимки, къдрици и много смях. Какво повече..:)
Нетолкова приятното е престоя ми в последно (и бъдеще) време в онова будещо страхове и кошмари място, наречено зъболекарски кабинет. Както свикнах да казвам тези дни - вече не ме е страх от онази машинка..страх ме е от иглите за разширяване на канали. Около 2 часа след най-инфарктното посещение бях почти невменяема, същите 2 часа съвпаднаха с важна част от уговорките за прословутия рожден ден на Интеракт клуба ни, но все пак важното е, че всичко се подреди. Въпреки че и там отидоха доста нерви, доста..
Сещам се за постовете от края на октомври миналата година..всяка година си казваме, че следващата вече задължително ще празнуваме Хелуин и сами се сещате какво става.. тази година всичко изглеждаше да се нарежда идеално, но сега пак се оказахме на изходна позиция.. Ако някой има идеи да не се срамува да сподели.
Останалото не се е променило особено..прекрасен допълнителен месец ваканция и това е. Мога да ви говоря за онзи понеделник, когато на пук на всичко и всички ние бяхме най-важните или за думите, които се изгубват в тишината и шума от вълните, за мексиканеца и тръбата, за броенето до три и крещенето без глас, за пясъка през есента и пуловерите с дупки..и още безброй неща, на чиято тема са всички постове в последно време…май ако продължавам скоро ще стана прекалено досадна..
ПС: снимки! от последно време има в акаунта ми във flickr който също е нещо като нова придобивка, мдамм..:)
От последните горе-долу 5 дена има толкова неща за блогване, че ще ми трябват минимално 6-7 поста за да изчерпя всичко.. Това обаче, което ми е на сърце в момента е същата тема, за която пиша от месец..и не ми омръзва. Да, месец :) Нали знаете, че никога не усещаме как минава времето, когато то е хубаво.. Рая дойде на Земята на осми септември и сякаш в момента сме девети…същия месец. Клишета, клишета.. ама са вярни, за да станат такива :)
Факта, че станах в 5 и деня ми започна в Харманли е дълга история, която ми пречи да довърша всичко, което ми е в главата в момента. Така че само да знаете…началото беше супер..обаче за края на осми нямам думи…:)
Обещавам да се опитам да опиша какво ми се случи през тези дни.