a sorta fairytale

Почти месец по-късно почти не спах от нетърпение да дойде следващата утрин, за да започнат крепящите мисли да стават реалност. Всичко беше по план, само един голям тъмен облак заплашваше начинанието ни. Но нали знаете, за да оцениш нещо трябва да го изгубиш, та когато облака ни върна слънцето го оценихме подобаващо. Резултатът е даже по-хубав преди обяд от този, за който съм си мечтала в последно време и първата за тази година поява на (сериозна) руменина по лицето ми. Вълшебен ден!

От толкова време не бях качвала снимки тук, че фотоблога не ме логна автоматично. Та като най-интересната част за доста хота - ето нещо ново :) Единствения път в последно време, в който ми се отдаде възможност да поснимам. Онзи сняг като на приказка от преди няколко дена не можеше да се изпусне, а за модела - време беше. :)

Пожелайте си нещо :)

Вече малко по малко почва да се усеща “Коледния дух”..или някой се питва да ни го втълпи..поне аз така го усещам. Из града има вяла украса тип “колкото да има нещо” и много се надявам това да се промени. В края на ноември нещата отново започват да се наместват постаро му и тъкмо ще свикнем и ще дойде ваканцията. И без това винаги така става. В реда на мисли за украсата преди малко исках да сравня с миналотгодишната и погледнах архива от декември 06 и се зачетох.. и се замислих колко бързо мина времето тази година. Не го усетих, сериозно.
Преди известно време бях помолила баща ми за услуга, която той не можа да изпълни заради неща, които изкочиха в работата. Вчера майка ми му напомни отново, а той се почуди “Че не мина ли времето?” и отговора беше “Отново дойде.” И така..то си минава и всичко, което изглеждаше далечно изведнъж се оказва обратното. Май трябва да се пренастроя на тази вълна. Идва хубавата част от зимата. Още малко.

Долната част на монитора ми е нещо като стената на славата за най-хубавите неща наоколо. От много време там се мъдреха два основни надписа - името на един дрийм арт университет в Париж и изчисленията за цената на фотоапарата ми. Сега, когато от доста време се канех да махна втория от нищото се появи заместителя му.
Имам един пост от миналата Коледа. Първата Коледа в живота ми, която не прекарах с брат си и беше ужасно. През цялото време си повтарях, че няма да се повтори.. Сега, когато пак дойде момента да заговорим за билети за връщане и тн вече си представях колко ще бъде хубава Коледата.. особено, когато брат ми ми каза, че си е купил билет. В този момент и преди следващия, когато каза “за 26ти декември.” Онзи следобед очите ми бяха по-зелени…
Вчера, когато питахме брат ми дали ще има с кого да празнува и след отговора “да” той започна нова тема. Нали се сещате за онези мечти в бъдещ план, които са някакси прекалено хубави, за да бъдат изпълнени. Искаше да отида при него за Коледа. Да празнуваме в Германия и да се върнем заедно на 26ти. В началото се опитвах да се държа здраво за здравия разум, защото ми звучеше нереално хубаво. В следващия той ми даде линк с дати с полетите и се оказа, че майка ми е съгласна. Малко по-късно и баща ми… Днес говорих пак с брат ми.. Купи ми билетите. Мисля, че все още не мога да повярвам, стана толкова бързо.. Сега на мястото на сметките за Канона стоят двете дати - 19ти и 26ти с часовете на излитане и кацане. Не мога да ви опиша колко съм щастлива.

Винаги съм харесвала начина, по който сутрешната светлина влиза в стаята ми и затова малко се възмущавам от себе си всеки път, когато я проспя. Може би дните, когато се оказва, че четирите часа, които трябва да карам са изместени 2 часа по-късно и аз съм пропуснала този факт са момента за тази светлина. Не и днес, има мъгла. Всъщност мъгла немъгла топлината в стаята ми след 15 минути сивота и неприятно студено е толкова хубава, че май компенсира донякъде светлината..
Официално вече започваме да влизаме в релси щом и аз започнах да заспивам, докато чета анализи. Практика. А днес всъщност е един малко по-специален ден, защото се подготвяме за него от месец. Много се надявам рождения ден на Интеракт да мине гладко, защото се превърна в цяла епопея.. ще бъде дълъг ден, да.
Сега ще се наложи да спра The killers, които правеха това, което кафето не успя, за да си дочета, все пак..

Не ме свърта на едно място. Направо ми иде да си легна, а е учудващо рано за навиците ми. Цяла вечер си търся разсейващи занимания. Даже спрях прекрасната следобедна музика и пуснах нещо, което няма ме кара да се губя в мислите си. Явно това време може да ме изкара от строя; не метеорологичното…ето, открието е ново анти-ани оръжие. Работи безотказно, не за първи път. Само не ми го причинявайте, моля ви.
Ама това не е нормално… Един ден, по дяволите. Един?!

От няколко дена отварям този прозорец, но сякаш не е момента да пиша.. и някакси не се получава..а има толкова неща.
Ще започна с най-тривиалното..Какво ново около мен? Отидох до Варна, Балчик и Калиакра и се върнах за един ден, а следващите 3 прекарах в Харманли с Мим. Планирахме този week-end от адски много време и се получи страшно хубаво. Със сем. Кръстеви, които са страхотни, лудото младо вино на бабата на Мими, приказки, еклери, около хиляда (буквално) снимки, къдрици и много смях. Какво повече..:)
Нетолкова приятното е престоя ми в последно (и бъдеще) време в онова будещо страхове и кошмари място, наречено зъболекарски кабинет. Както свикнах да казвам тези дни - вече не ме е страх от онази машинка..страх ме е от иглите за разширяване на канали. Около 2 часа след най-инфарктното посещение бях почти невменяема, същите 2 часа съвпаднаха с важна част от уговорките за прословутия рожден ден на Интеракт клуба ни, но все пак важното е, че всичко се подреди. Въпреки че и там отидоха доста нерви, доста..

Сещам се за постовете от края на октомври миналата година..всяка година си казваме, че следващата вече задължително ще празнуваме Хелуин и сами се сещате какво става.. тази година всичко изглеждаше да се нарежда идеално, но сега пак се оказахме на изходна позиция.. Ако някой има идеи да не се срамува да сподели.

Останалото не се е променило особено..прекрасен допълнителен месец ваканция и това е. Мога да ви говоря за онзи понеделник, когато на пук на всичко и всички ние бяхме най-важните или за думите, които се изгубват в тишината и шума от вълните, за мексиканеца и тръбата, за броенето до три и крещенето без глас, за пясъка през есента и пуловерите с дупки..и още безброй неща, на чиято тема са всички постове в последно време…май ако продължавам скоро ще стана прекалено досадна..

ПС: снимки! от последно време има в акаунта ми във flickr който също е нещо като нова придобивка, мдамм..:)

От последните горе-долу 5 дена има толкова неща за блогване, че ще ми трябват минимално 6-7 поста за да изчерпя всичко.. Това обаче, което ми е на сърце в момента е същата тема, за която пиша от месец..и не ми омръзва. Да, месец :) Нали знаете, че никога не усещаме как минава времето, когато то е хубаво.. Рая дойде на Земята на осми септември и сякаш в момента сме девети…същия месец. Клишета, клишета.. ама са вярни, за да станат такива :)
Факта, че станах в 5 и деня ми започна в Харманли е дълга история, която ми пречи да довърша всичко, което ми е в главата в момента. Така че само да знаете…началото беше супер..обаче за края на осми нямам думи…:)
Обещавам да се опитам да опиша какво ми се случи през тези дни.

Винаги фаталната дата 14 септември е била едно от онези неща, които те карат да потрепериш неприятно и ти се струват като нещо нереално. Всяка година се чувствам някакси странно, в момента не се сещам какво точно правих миналата година, но по-миналата ми е кристално ясна. Да, странно усещане е винаги.
Днес ми се искаше да бъде като скромен демо вариант на изминалото (страхотно) лято. Разбира се, не успяхме да правим всичко, което ми изниква в главата в този момент, но всичко, за което се сетя от днес ме кара да се усмихвам. Mission accomplished. Но наистина бе някакси по-студено, въпреки че има неща, които ме карат да не усещам студа и неудобните скали, примерно. Добре де, едно нещо..
Всъщност днес явно е наистина “завършващ” ден. Лято, 1 вълшебна седмица.. и все пак the end is the beginning. Ще се надяваме тази учебна година да е по-приятна от предната, всъщност в момента съм сигурна в това. Че няма да е по-малко натоварена не се и залъгвам, но пък иначе и скуката не е живот..
И да ни върви на учителски стачки и извънредни ваканции, примерно.

Това е първият мързелив повече от един час прекаран вкъщи от мен за последните 6 дни. Всеки ден е забързан, но приятно, а всяка вечер е неповторима и страхотна и всъщност всички отиват по-скоро към “нощ”. И всичките приятели влизат в кюпа. От виновни по-виновни. И си припомням колко е яко винаги с брат ми. С аудиослейв и куин на неподозирано караоке, още куин и losing my religion на ретро парти търсене на затворени кафета в 3. С 2 предвидени пребивавания в Алиби стигнали до неуспех защото се оказва, че айдълите всъщност нямат и намерение да пеят и две вечери по-късно гравити ко просто се отказват от мини концерт и откриване на сигурно по-забавни занимания. С концерт на слави трифонов, когато чакахме 5 часа за да видим Стефан на заветната сцена и облачна първа звездопадна нощ.
За втората обаче сякаш всичко се намести до точката на идеална нереалност. С Мими и Марти на незнайния покрив на мартито, не, перфектния покрив на мартито. Пижама парти с по одеяло за всяка, пица, бяло вино и натурален шоколад. С transatlanticism, chambao и incubus и ретро танци около 4 сутринта, един буквално разцепващ мрака бъдещ небостъргач, който изчезва в 4:00 и много десетки падащи звезди. А най-хубавото е когато и трите в един момент посочим една точка в небето и си казваме колко е красиво. А не е красиво, а вълшебно…