a sorta fairytale

колкото и да ми е трудно ще се опитам да се придържам към реда на случване на нещата….
и така, началото мисля, че може да се представи статистически:
главни герои: Ани и Марти
шофьор: бащата на Марти
маршрут: Бургас- София
вид превозно средство: джип ауди
температура вън: 34 градуса
температура вътре: 18 градуса
средна скорост: 200км/ч
време на пътуването: 3 часа, включващо едно спиране за сладолед.

на входа при вече посъбиращата се тълпа се намерихме с МАртин, Дете, Златена и останалите, ходихме за бира и всъщност не се наложи да чакаме особено дълго за да се озовем вътре и да започнем да напираме времето да минава по-бързо. и като се замисля, трябваше да отмъкна значките на дете..
Остава бяха малко досадни всъщност. Шоколад (най-хубавото нещо), Ще дойдеш ли със мен, Мини тяло, London? Paris? Berlin? и разбира се - sex in the morning, за която мисля, че до сега не съм чула положително мнение.. еми има защо, особено ако при първото прошлушване на песента гледате и клипа.. ммдааа.. както и да е, за warming up ставаха.

ТА. След половинчасова още по-досадна пауза ТЕ най-накрая излязоха на сцената и еуфорията беше пълна. За концерта думите наистина ми липсват.. беше… невероятно….
Не знам дали има смисъл и да изброявам кое ми е харесало най-много.. и все пак като изключим любимата ми тяхнма песен BLIND, на която официално заявявам, че се размазах всячески, другите неща, които в момента ми изникват в главата са the bitter end, sleeping with ghosts, follow the cops back home (господи, колко се радвам, че я чух на живо.. ааа..), infra-red, I know и разбира се кулминацията на twenty years.. убийствено просто !
За снимки от концерта.. няма такъв филм. Всъщност последното, до което ми беше тогава беше да снимам. А, и как може в тъпия зимен дворец да няма гардероб?! Скачането с чанта е нещо ужасно.. и за двете ми рамена, тъй като ги сменях такова.. хах..

След концерта трябваше да отчетем присъствие при Симона (бтв, брагодаря и супер много за приютяването) за пред висшите власти и не след дълго се отправихе отново към залата за афтър…
по абсолютен късмет се натъкнахме на мАртин на входа и мисля, че в този момент вървеше the bitter end. Партито беше.. как да кажа… хммм… странно.. с целуващи се момичета от едната ни страна, емоционално разтриващи се момичета от другата ни страна, полузаспалия тошо пред нас и странно поклащащи се хора отвсякъде. Както и да е, за интервала от 2 бири успяхме да се позабавляваме, да се замерваме с възглавници, с бивши етикети Бекс, придобили форма на топченца и да се дуелираме с празни бутилки. В един момент ни беше вече време да си ходим защото едно такожа нямахме какво да правим и в момента, в който се чудехме какво по дяволите да правим в не-знам-си-колко-през-нощта в София симона ни се обади, че е хубаво за всеки случай да отчетем присъствие там, където се водеше, че сме. Равносметката е все пак известен брой часове сън, което всъщност се оказа ок.

След като бащата на мартито предния ден ни беше резервирал билети за автобус в 16:30 имахме цял ден на разположение за да се мотаме като цяло. Ще си спестя подробностите до един момент към 16 без нещо, когато тъкмо излизахме от mall-а до хдк с усмивки до ушите, заради едни симпатични торбички в ръцете ни, когато пред нас видяхме един тип, който ужасно много приличаше на един друг тип. Всъщост, когато се доближихме и чухме, че говори на английски (по гсм) се убедихме, че беше STEFAN!!!!!!! След това - трескаво търсене на тефтер за автограф и фотоапарат и така и не дочакахме човека да си довърши разговора.. всъщност той сам ни направи жест за автографа такова.. беше убийствено! не съм смеела да си представям, че ще видим някого изобщо на друго място освен сцената! (всъщност в началото ми беше трудно да свикна и с идеята за сцената, но както и да е)
След това ни трябваха още най-малко 2 часа, за да осмислим, че наистина го видяхме, да спред да се смеем от кеф и да се успокоим!

та, въпросната снимка.. няма какво да виня момченцето, което накарах да ни снима, че не се е справило особено добре с композицията, та това е леко орязан вариант откъм софийски улици. а, и извинете смачканите ни леко неадекватни физиономии!

ето го и автографа на тефтера ми, който в момента се изяждам от яд, че не е на билета! не се сетихме на време….

… и печатите от афтър-а на ръцете ни :)

лошата новина е, че сме back to reality и утре се очертава луд ден с изпит по перла, за който никой не знае какво трябва всъщност да знаем, изкраване на брошурата по проекта в 9 сутринта и писане на текст на френска рап песен с някакви французи.. дочух нещо и за някакво пеене на охлюва около 18.. май… да, интересно ще е..

Изпита мина. Как вече е друг въпрос. През август ще се разбере. Т.е ако резултатът е кофти вие няма да разберете :)
И този 18 юни най-накрая дойде. Първо - Честит Рожден Ден, Кате!:)))) и второ - ПЛАСИБО :))
най-накрая…
а за утрешното пътуване по жегите не знам какво да кажа.. ветрило някой?

Ах.. blind на живо…!

If you’re looking for an open book,
Look no further, I am yours.

Тази вечер по случайност хванах по ММ Ултра за Тори. Всъщност го бях гледала откъсачно в началото на февруари, но беше достатъчно да разведри една иначе обикновена сряда вечер с висок процент напрежение около четвъртъка из въздуха. Мисля, че стана прекалено сложно.
И така, за пръв път от около седмица знам какво да сложа в плейлиста и Тори разнася меланхоличното настроение на стари спомени и мечти.
Последните дни минават прекалено бавно. Английски всяка вечер от 19 до шестнайсти, един 15-минутен ад на седемнайсти и идва Денят. Което ме подсеща да питам Мартин за начина ни да мръднем до София. (та, Марто, ако четеш - питам те :Р)
Училището е като нещо нередно, полупразно и изстрадало. Все трябва да се напрегнеш по нещо, въпреки, че всъщност на никого не му се занимава и на всеки трябва да обяснявам кога ще съм тук и кога няма и никой не е очарован.
Интеракторите ще ме извинят тази събота и неделя, но няма да им уважа конференцията. То хубаво, ама не става да се правят сто неща едновременно. И качествено.
Волейбола започва в събота в 12. Всъщност ако на някого му се участва - в 11 на игрището за плажен до сърф клуба. Жестока реклама правя обаче..

От както брат ми се прибра, т.е десетина дена, всичко тук е един голям хаос. Съжителствам с моя си компютър, 2 лаптопа и музиката на брат ми. Като последното създава особени затруднение в няколко области основни от които съсредоточаване с цел учене и триене на неща от сорта на металика от профила ми в ласт.

Всъщност последното нещо, което трябва да правя в момента е да блогвам. Но на кого му пука след като цяла година си си скъсвал задника да огряваш навсякъде. То идва един момент, в който просто повече не може.

Хубаво, че Тори няма скоро да спре. Поне тя. И знам, че не съм компенсирала неписането ми в последно време, но в края на краищата на кого му пука.

В един момент имах чувството, че тази седмица никога няма да свърши. По-лошото е, че и следващата няма да е по-различна. (Между другото, сърдечно благодаря на момичето, което в сряда е издало наредбата за 17 май спортен празник)
Това, което остана е утрешното състезание по английски, което по една причина се оказа доста важно за моята особа, но за това няма да говоря, за да не стане много шум за нищо. Неделя отново английски, този път курс и след това анализи на произведения, 2 от 3 от които даже не съм чела. А в понеделник имам класна..
Днес докато вървях към вкъщи си гледах часовника и си мислех, че на 11 май имаше нещо, но не можех да се сетя какво. Хубаво, че са вестниците. Сега, докато си пия кафето, заедно с италиански бисквити, тегленето на Volta - новия албум на Бьорк тъкмо приключва.
На 6ти бяхме на обяд у баба ми. Когато майка ми се присъедини към моето ровичкане из старата библиотека тя откри някаква стара статия за нея, докато е била в университета. Слагам линк, защото темата ще я resize-не и няма да се чете.. Та ето. Не знам, просто реших да го споделя с вас :)
Връщайки се към училището програмата за следващите седмици освен гърчове от учителите включва бала на братовчедка ми на 25, т.е ще ходя във Варна :) и манифестацията на 24, на която въпреки усилията ми на ученическия съвет, моя випуск ще марширува… както и да е…….

Отново снимки, малко сборно, даже не и малко..

Започвам от най-новото, още 3 от съботната сесия :)

Следват 2 от вече отдавнашното снимане с Косьо. Беше как да кажа.. емблематично с извървяването на пътя гарата - първа спирка на дванайската в славейков (че и след нея).. по железопътните линии. С полусъборени заводи, жълтурчета, цигани и “военен обект с въоръжена охрана” (тва абсолютно сериозно) :)

Цветница.

започнах тази лента на.. 3 март и още не съм я свършила, Годподи!

а тази стои на десктопа ми от няколко месеца. Не знам защо така и не я качих досега. Гледката е през прозореца на кухнята между другото..
поздрав с radiohead - everything in its right place ;)

pribiram se v ponedelnik vecherta

Ааааа не още не мога да повярвам! Пласибо.. в София… пак…. аааа!
Така, не ме интересува, че ФСЕ е 2 дена преди това, нито че е нямало да ходя 9545202498 дена на училище преди това заради изпита!
Та, кой ще ходи??

какво по-гадно от гаден петък?
утре очаквам поредните безкрайни четири часа английски, които ще проспя
в желанието си всъщност да се събудя
а току що установих, че датата, която показва часовника ми
всъщност е 31, мда логично, той не знае, че бяхме февруари..
пак си прерових музиката в търсене на нещо за
“кофти настроение”
ах, как обичам Чикаго.