a sorta fairytale

Необяснимо защо чак днес забелязах нещо различно в Incoming links и то е точно Предизвикателството от Мими (Иначе поста съм го чела още като го е публикувала, но защо не съм си видяла името и аз не знам :Р) Тааа да се движа по точките:

1. Правилата: Трябва да се посочат “7 най-любими албума, които бих взел със себе си на необитаем остров.” Респективно приемайки, че имаме някакъв плейър и батерии, които биха издържали поне 10 години :)
2. Цитирам първопоста
3. Линка към блога на Мими е горе, но ето още веднъж :)
4. aaaand start

В такива моменти много се радвам на съществуването на Ласт.фм - не пропускаш нищо любимо. А иначе не мисля, че мога да ги подредя по важност, така че

1. Norah Jones - Feels Like Home

Той си отговаря на името. Това е музиката, която звучи толкова успокоително и нежно и приятно и хиляди други прилагателни, че наистина те кара да се чувстваш някакси уютно и неповторимо.. Нора е уникална

2. Pride & Prejudice OST

Там няма нито една дума. А мелодията.. мелодията звучи като любов - на места тиха и нежна, на места жива и напълно завладяваща. Друго мисля, че не мога да кажа.. А и за статистиката саундтракът взе Оскар.

3. Death Cab For Cutie - We Have The Facts and We’re Voting Yes

Ами какво да кажа - любимата ми група, любимият ми техен албум. 10 песни, които съм слушала много, много, много пъти и не ми писват и няма да ми писнат. Звучат някакси далечно и утопично, поне за мен. Трябва да се повторя с горните редове, но това е - обичам успокояваща музика.

4. Tori Amos - Scarlet’s Walk

Един много различен албум от дискографията на Тори. Доставя ми най-голямо удоволствие да го слушам..някои неща просто дават чувство, а трудно намирам думи в такива моменти.

5. Incubus - A Crow Left of the Murder

Ако мога да определя един точен момент, в който ме отнася, това е след графити феста в Несебър, началото на юни, онези първи магически седмици, в които вече е лято. Били сме на по 15. С Мими и Марти седим на онова любимо място на втория етаж на моста, гледаме позлатеното от залеза небе и слушаме Incubus с провесени във въздуха крака. Безгрижно, това е думата.

6. Chambao - Pokito a Poko

Много съм изписала за Чамбао. Целият албум звучи като лято. Като танци, усмивки, море и свобода. Останалото са безценни спомени

и 7. Audioslave - Audioslave

С брат ми сме го слушали хиляди пъти. Малко носталгия, отнасяне от онази нотка в гласа на Крис Корнел и събуждане от енергията на музиката. Идеална симбиоза.

Изглежда ги направих 7 :) Така че сега наред са:
Мими - не знам дали има смисъл да обяснявам защо..
Svetlio - любопитно ми е мнението му като виден разбирач от музика :)
И Георги (Кен), който не знам дали изобщо си влиза в блога, но ще прочете този пост рано или късно. Като едно цитирам “музикално прасе” има какво интересно да каже :)

Мислех си, че съм публикувала един пост за понеделника. Нямам представа какво се е случило с него. Бях го нарекла “Синдромът понеделник”. За това как това е най-неприятният ден от седмицата, как всичко хубаво изглежда далечно и недостижимо. Как всяка седмица се чувствам по един и същ начин, когато едва се започва и края е прекалено далече.(Във вторник вече всичко е различно!) Може би защото остава още толкова пъти чакане.. да бие звънеца.. и следващия също, да свърши деня, да дойде най-накрая петък. защото хубавите неща свързвам със свободното време, защото хубавите неща свързвам с него..

Днес докато отново чакахме нещо и си мислехме колко малко от седмицата е минало все още се сетих за Понеделник на Остава. Сега освен френския рок (който е друга тема) я въртя цяла вечер и не мога да спра, и се сещам за Нова година и пак ми се скача. Когато пак беше студено и пак беше делник, а беше страхотно. Когато не усещахме студа и бяхме по средата на един от онези дни, които трудно се забравят. С любимите ми хора и усмихнатите им очи..

И понеделника минава малко по-приятно :)

ПП: Ок, всъщност поста си го има, но не е имало кой да го види :) извинете разсеяността ми :)

Есента е сезонът на Нора и това е.

В едно интервю на Фиона Апъл я бяха попитали защо песните и са почти винаги тъжни. Тя каза, че няма защо да си хаби времето в стоене пред пианото, когато се чувства добре. Логично, нали. Една голяма част от по-така постовете тук са плод на тази логика. Установих обаче, че има и друг вид мотивация. Противоположния. Чувствам се толкова прекрасно, че мисля, че ако не го споделя и ако не давам по частица щастие от време на време ще се пръсна. Представете си всички мечти в моментите преди да заспите и всички усмивки, когато се събудите и видите онова синьо на небето или всички моменти, в които просто сте някъде другаде, летите с невидими криле и усещате вятъра. Умножете ги по 10. Залезът не е бил толкова красив, градските звуци не са приличали толкова на мелодия, въздухът не е бил така наситен с усмивки. Norah Jones никога не е звучала толкова хубаво. И е толкова приятно изтощително да угасваш все по-рано, защото денят е бил наситен с всякакви хубави неща. Забравих нещо съществено… тишината не е била толкова хубава от много, много време. И все се възхищавам на човека, измислил тази велика фраза enjoy the silence.
Можете свободно да ме наричате шматка, лигла и всякакви подобни. Все ми е тая, пък и.. има си и по-подходящи нарицателни в момента :) Също още колко искам да пиша.. ще си оставя удоволствие за утре-други ден. Сега прекалено много искам да се усмихвам, докато заспивам, завита и всъщност някъде другаде. Открих онова нещо по-ярко от светлината.

Последно, имаше един страхотен пост на Нели за това как от време на време откриваме песен, или песни, която толкова пасва на всичко, че искаме да разпечатаме текста и да го показваме на всички, за да разберат, че това се случва с нас.
Имам си цял плейлист с такива.
Искам да облепя целия град.

Good morning, sunshine..

И така,
Това е то. Първият ми HDR. Дошъл при вас след като автора му мина през доста мъки с въпросната програма, но някакси си мисля, че си струваше :) Преди малко се притесних, че е много голям и ще затормози работата на планетата и особено на използващите я, но се сетих, че тя вече не показва снимки и всичко е наред ;)

Снимката. Снимката е от онзи прекрасен ден, което и трупа доста точки, отделно от това, че е от покрив, че е ХДР и тн. :)

Това доста скоро пак го постнах, но все пак… :)

I am thinking it’s a sign that the freckles
In our eyes are mirror images and when
We kiss they’re perfectly aligned
And I have to speculate that God himself
Did make us into corresponding shapes like
Puzzle pieces from the clay

Това е първият мързелив повече от един час прекаран вкъщи от мен за последните 6 дни. Всеки ден е забързан, но приятно, а всяка вечер е неповторима и страхотна и всъщност всички отиват по-скоро към “нощ”. И всичките приятели влизат в кюпа. От виновни по-виновни. И си припомням колко е яко винаги с брат ми. С аудиослейв и куин на неподозирано караоке, още куин и losing my religion на ретро парти търсене на затворени кафета в 3. С 2 предвидени пребивавания в Алиби стигнали до неуспех защото се оказва, че айдълите всъщност нямат и намерение да пеят и две вечери по-късно гравити ко просто се отказват от мини концерт и откриване на сигурно по-забавни занимания. С концерт на слави трифонов, когато чакахме 5 часа за да видим Стефан на заветната сцена и облачна първа звездопадна нощ.
За втората обаче сякаш всичко се намести до точката на идеална нереалност. С Мими и Марти на незнайния покрив на мартито, не, перфектния покрив на мартито. Пижама парти с по одеяло за всяка, пица, бяло вино и натурален шоколад. С transatlanticism, chambao и incubus и ретро танци около 4 сутринта, един буквално разцепващ мрака бъдещ небостъргач, който изчезва в 4:00 и много десетки падащи звезди. А най-хубавото е когато и трите в един момент посочим една точка в небето и си казваме колко е красиво. А не е красиво, а вълшебно…

There I was on a July morning
Looking for love
With the strength
Of a new day dawning
And the beautiful sun

At the sound
Of the first bird singing
I was leaving for home
With the storm
And the night behind me
And a road of my own

With the day came the resolution
Ill be looking for you

I was looking for love
In the strangest places
Wasn’t a stone
That I left unturned
Must have tried more
Than a thousand faces
But not one was aware
Of the fire that burned

In my heart, in my mind, in my soul

There I was on a July morning
I was looking for love
With the strength
Of a new day dawning
And the beautiful sun

And at the sound
Of the first bird singing
I was leaving for home
With the storm
And the night behind me
Yeah, and a road of my own

JulyMorning by ~FrozenYearning on deviantART

тези дни е някакси странно безгрижно, не че трудно се свиква, но.. :)
морето, песни, които ми напомнят за лято и дрехи за плаж и всичко изглежда някакси по-лесно

Admiration by ~FrozenYearning on deviantART