a sorta fairytale

Това беше, свърши. Следващата екскурзия? – в 11 клас. Звучи отвратително далечно. Както казaме вчера – остават само около 360 дни. Като казвам на всеки – изкарахме си страхотно.
Започвам със снимките…
Ще се опитам да ги подредя според дните, но искам да започна с може би любимия ми кадър от цялата екскурзия..

В стаята, по-точно апартамента, в който бяхме, около 8 сутринта..
Обожавам тази снимка.

Вече е вторник. Който казва, че не съществува машина на времето живее в заблуда. Намираме се в стария Пловдив, около 4 следобяд е и се разхождаме, мислейки си какъв страхотен град е това.

.. и сме големи, колкото големи са мечтите ни :)))

Втория ден, т.е сряда свързвам със страшно много ходене, много приятни неща и чувството, че се намирам в приказка. “A sorta fairytale” като заглавие на всички снимки от този ден, само без частта “…with you”

По първите 3 километра за деня… :))

Вървях сама, снимах и се чувствах толкова щастлива. Просто от факта, че в онзи момент бях на онова място, беше прекрасно..

може би просто съм вървяла по въображаем път, от сенки и слънчеви петна, път на огради, които и показват от къде да минеш

Следващите 3 километра.. и още 3+3 = около 6 на връщане от Триград - селото, където черпят в вода и сладки. Е, не мен де :Р
Започва серията с емблематичната река.. Вижте я хубаво.. малка, симпатична, с отражения, камъчета и мостчета, можеш да я гледаш с часове..

По принцип не обичам безмислени-пейзажи-тип-картичка, но е прекалено красиво..

Правено от мостчето, което се вижда на предната снимка :))

Малко преди решението да се минава ПО КАМЪНИТЕ, което беше най-забавното нещо за частта от Ден Втори, в която имаше слънце. :) .. и отиде Кат у ряката, както би казал Рафа :Р Крайния резултат от сбъсъка 6 момичета (за това - малко по-надолу :))) + митака vs. реката беше 3 мокри крака :-) 2 с общ притежател и един сепаратист :))) тук сме малко преди надпреварата, но камъните започват да ни се опъват.. :))

Малко от любимите за мен, и кошмарни за повечето модели портрети :))


Зузи на мостчето и Нина на 3+3 км на връщане :))

“Кате, дай да те хвана под ръка…”
Вгледайте се хубаво ;-)

Добро утро, Пампорово. :) Гледката от прозореца на стаята ни, от другата страна се виждаше кулата Снежанка, но така и не я снимах..

Ден 3, Студенец със поредното гадно кафе.

… а в края на краищата на кой му е притрябвал статив??
Останалата част от деня беше прекарана по смолянските улици, а никога не съм намирала нещо особено интересно там.. Най-хубавата част е лазанята :))))

Ден 4. ден последен, ох.
Перперикон. Камъни. Стари камъни. Знам, че ще си помислите как глупаво разсъждавам, но невероятните-стари-камъни са ми болна тема след Карнак през май. Французите са виновни за всичко. Както и да е - Митака и Радо с още 6 момичета, както ни нарече Госпожата :))) хахах

Моля, отдайте своите почести на Кралицата, която всъщност е и жруца, но онази снимка е с кофти фокус.

Zu on top of the world
Докато я гледах там (и я снимах де) сякаш виждах онази сцена от гордост и предрасъдъци и чувах в главата си частта от саундтрака там. Liz on top of the world. Ако има желаещи да им пратя песента (ако може да се наречр така) да се обръщат към мен или Мими. :)
Това е засега, въпреки това има още много, а на мими и се спи. Ще продължа.

This entry was posted on Sunday, October 29th, 2006 at 12:41 am and is filed under DailyPhotos, НЕобичайно, Размишления, Разни. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.