a sorta fairytale

Написах сравнително дъгъл и приятен пост. И при проявление на глупост, често срещано при мен, го изтрих.. :-)

***
Есенна вечер, с единствената хубава традиция на студеното време. Горещ шоколад в онези така сладки картонени чашки. Роксет. И нали знаете, сигурно е било любов. Но вече няма значение, беше толкова отдавна. И вече не може да се различи. Сезона на розовия шлифер отмина за ден. И всичко стана черно, да видим кога ще се разменят. А вчера светлината беше така топла. Сливаше цветовете на есента, листата и колите.. и всичко умираше. Дано да се прероди. Защото слънчевите петна ще са пак там, когато отида, дано да са пак там. Защото тук се задушавам, а искам ново вдъхновение. Защото то се изпарява в стаята, която няма номер. Трябва да намеря начин, за да не му позволя. Да открия това, което идва преди април.. но как? Не знам, както казват колдплей, трябва някой да ме поправи. Обаче и това не се очертава.
А до мен има френска поезия, може би самоинициативата на мама този път ще има употреба. Зависи от късмета.

This entry was posted on Tuesday, October 17th, 2006 at 12:35 am and is filed under Музика, Размишления, Разни. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.