..за края на хвърчилото
Днес един коментар на Георги на един пост тук ме накара да се замисля и за пореден път да осъзная как той винаги успява да се изрази толкова точно.. за да мога да осъзная това, което не мога да изразя с думи. Веднага след това (30 минути) беше най-интересното. Правех входно по френски. И текста за четене с разбиране се отнасяше за някакво, не-обикновено момиче Ан (Anne), което пише, за да.. изрази и.. не ми харесва глагола, но отприщи емоциите си. Ха..
Карах само четири часа, трябваше да си тръгна по-рано, за да мога да се оправя за официалната-среща-на-ротари тази вечер. Тоест скучни официалности, храна на корем, костюмирани влиятелни чичковци и за капак костюмирани “младежи”-позьoри. С Кат се ориентирахме към второто, разбира се :) И освен факта, че бях на кок, със сако и дамска чанта (господи..), а тя на токчета, другото беше по-скоро безинтересно, като изключим професионалния канон, на онзи човечец, който снима Кат толкова пъти..
Прибрах се със Sleeps with butterflies в главата. Отдавна не ми се беше случвало. Може би е някакъв сорт защитна реакция срещу цялата вечер на заобикалящи ме мазнещи се младежи и тъпчещи се с храна чичковци… И май нямам нищо против, че я слушам за може би десети път от както се прибрах.. хубаво ми е :) Обичам тази песен, защото ме кара да се усмихвам.:)
Обаче колкото и да ми е хубаво реалността ми крещи, че утре ще е гаден ден. Трябва да уча.
..so go on and fly then..
..защото се боря с факта, че съм сама в главата си.
**2 часа по-късно**
явно тази вечер не е било времето за реални занимания. След като не успях нищо да науча нито по физика, нито по френски, не знайно защо отидох да гледам телевизия (а не го правя по принцип) и още по-случайно, прехвърляйки програмите попаднах на евроком, а именно последните двайсет минути на Амели :)…. Подейства ми изключително :) Обожавам края на този филм.
Sans toi les émotions d’aujourd’hui ne seraient que la peau morte des émotions d’autrefois.
Пожелайте ми да сънувам.