Сериозно и прекалено
От няколко дена всичко е някакси тежко.. по-скоро натежало..
Ако се позова на метеорологията краят на лятото и началото на есента са приятен период.. светлината е някакси топла, цветовете започват да се променят, чувстваш се.. да кажем уютно..
Не знам кога ще мога наистина да почувствам това време от годината
Сякаш по default ме натъжава.. свързва се със цялото това гълтащо време училище, с време, прекарвано ежедневно с хора, с които не би общувал за нищо на света в нормални условия, с перманентно недоспиване, с времето, което никога не ми стига.. а когато си отиде слънцето става студено, идва вятъра. който сякаш носи спомена за безгрижното лято и ти става мъчно.. че мина толкова бързо… отново
И всичко става по-тежко.. това, което се задава са безкрайните месеци на чакане..
чакаме междучасието, чакаме учителя да свърщи с изпитването, чакаме събота и неделя.. и още една събота и неделя… чакаме коледната ваканция, чакаме рождения ден, чакаме да цъфнат дърветата, чакаме наистина да дойде пролетта, чакаме пролетната ваканция, чакаме лятото, чакаме всичко да свърши..
но преди да това стане мен ме чакат 3 изпита, но това е друга тема..
Приятно ни чакане…
Целта, с която тръгнах да пиша беше, че всичко, което има да се чака е прекалено далече, прекалено много има да чакаме, прекалено много, което минава прекалено бавно и прекалено трудно, с прекалено много сериозни неща и очаквания.. Това, което ние очакваме и това, което се очаква от нас..
Наистина не исках да почва тази година.. нито е начало, нито е някакъв край, а не съм сигурна, колко ще е златна средата.. през зимата ще стана на 17. Не ми звучи хубаво, да си “голям”… натъжаващо е.. а 24 май ще е един от най-тъжните дни от предстоящата година.. Когато почти всичките ми приятели ще отлетят.. оставаме сами, намаляваме със всяка година.. стойностните хора изчезват бавно и сигурно.. Този, който отива някъде преоткрива живота, нещо ново, може би хубаво, но никога не ми е харесвала ролята на този, който остава, а това този път ще съм аз.
По принцип съм позитивен човек, опитвам се да гледам на нещата от оптимистичния ъгъл.. просто теи дни всичко е някакси тежко…
И като поредния незавършен край, ще цитирам Bjork:
I miss you, but I haven’t met you yet…
.. или пък съм.. вече и аз не знам.
September 18th, 2006 at 10:38 pm
от това няма да ти стане по-леко,
но така или иначе, ще го разбереш,скоро при това (: -
чакането не си струва.
няма да оправдае очакванията ти ама абсолютно никак.
ако щеш вярвай, но всичките години, дето си ги навъртяла,
аз ги прекарах в чакане.
“изживей деня”, издигнаха като лозунг в един култов филм.
пожелавам ти го от сърце! (((:
а тази година беше моят ред
да изпратя приятелите си надалеч.
невиждани очи лесно се забравят,
но ..най-важното е невидимо за тях. (:
а и до края на годината имаш достатъчно време
да му разкажеш играта на времето!
September 19th, 2006 at 11:07 pm
както ти казах, днес си помислих, че ако 10-ти клас продължава да тече така, то не знам как ще изпреварим времето в тая гимназия. И си казах “абе дай да почакаме и ще видим какво ще стане”…Малко след това ме удари реалността и разбрах всичко, че не трябва да чакаш много, защото сърцето се умаря и накаря не може да бие, че някой друг ще те изпревари и ще вземе мястото ти, че не всеки човек заслужава да бъде чакан.
Приятелите ти винаги ще те помнят, ти тях също. Ще се срещнете пак, ще видиш. Аз не вярвам в съдбата, но вярвам в чудеса, защото светът, в който живеем си е едно малко чудо, не го чакай да дойде при теб, потърси го ти ;)
September 20th, 2006 at 12:31 am
какво да ти кажа..аз тази година май не съм сигурна в почти нищо като изключим коя година сме..а това си е гадно.Чакането определено не е работа-само може още повече да си навлечеш негативизми или поне при мен така се получава.“изживей деня” е страхотен лозунг, но не винаги лесен за постижение, особено вечер, когато искаш или не, оставаш незащитен пред мислите си и му удряш една равносметка какво толкова преживя днес-е не е много розово обикновено-особено по това време на годината.Въпреки че това е един от любимите ми периоди, но при условие че е топъл, мек и много цветен или дъждовен, тих и ненатрапчиво меланхоличен-иначе да, става тъжно.И мисля че имаме нужда от нещо, което да ни порастърси.Доста добре ще ни дойде, че ежедневието взе да става много ежедневно.А за есенната депресия няма какво да се тревожиш-симптомите са следните: постоянна нужда от сън и апетит към сладкото.Еми че то при нас си е перманентно бе! хахаххаха/и аз откровенно казано нямам нищо против такава депресия:)))))/
September 20th, 2006 at 12:47 am
“Сладкарница НЕДЕЛЯ се грижи за вашето добро настроение през есента!” :)))) + шоколадов шейк от.. някъде и сме готови са не-депресантска есен хах :))
.. и “топъл, мек и много цветен или дъждовен, тих и ненатрапчиво меланхоличен” това ми хареса :) опитах се да опиша този образ на ‘сезона’, но нещо не успях.. хубаво че си ти :Р
September 21st, 2006 at 12:35 pm
хехех винаги готов!:РРР
September 24th, 2006 at 11:40 pm
оо,нагоре по улицата ми строят още една “неделя”! :-)