a sorta fairytale

Пролетта влияе..някакси отпускащо. Всичко изглежда толкова бързо и лесно достижимо, че забравяш, че все още сме на земята… ако не на земята, поне в бургас.. не, и това не, хайде… на училище (пфф..)
Вече ме обхваща огромно лятно желание да прекарам няколко часа на плажа, да гледам небето и да слушам звуците на водата…еххх… мечтите са хубаво нещо, но в момента на връщането към реалността контраста е толкова силен, че е стряскащо..
Така и не успявам да прекарам малко време вкъщи, за да се отдам на творчески задачи (спортни и не толкова.. :Р) така и не успявам да намеря време да карам колело (а трябва) така и не успявам да намеря време за книгата, която започнах преди 3 седмици.. така и не успявам да мечтая.. така, както искам..

Иначе какво… нищо.. в близките седмици единственото, което се очертава са неприятни опити за съчетаване на задълженията за училище и за всичко останало, за което просто трябва…
Добре, добре, ще кажа най-накрая. Отивам във франция. Самолетът излита на 1 или 2 юни.. сигурно ще сме там около седмица. Градът се казва Ван (Vannes) и е на атлантическия океан, казват, че било приказка :) повече подробности ще има, когато любимата ми директорка направи нещо по въпроса…

Спи ми се.
Каквото трябва, каквото не трябва и каквото все още не знам, ще се добавят след изгрева на слънцето и първия полъх на вятъра…

This entry was posted on Thursday, May 4th, 2006 at 12:09 am and is filed under Размишления, Разни. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.