Почти месец по-късно почти не спах от нетърпение да дойде следващата утрин, за да започнат крепящите мисли да стават реалност. Всичко беше по план, само един голям тъмен облак заплашваше начинанието ни. Но нали знаете, за да оцениш нещо трябва да го изгубиш, та когато облака ни върна слънцето го оценихме подобаващо. Резултатът е даже по-хубав преди обяд от този, за който съм си мечтала в последно време и първата за тази година поява на (сериозна) руменина по лицето ми. Вълшебен ден!