for the sake of..
Не тръгнах с тази нагласа нито цел, но в един момент реших, че все пак ще се прибера с горяща свещ. И настоявах. Колкото и пъти да изгасваше пак я палех от някого около мен. Е, изгасна пред входната врата, където вече нямаше от кого да я запаля наново. И забранявам всякакви мисли от сорта на “nothing’s coincidence”.
Иначе гледката на целият площад в свещи и осветени лица, вгледани в пламъка определено си струваше. И някакси не усещаш студа или дъжда и гледаш хората, без значение дали, в какво или колко вярват, всички - отишли на площада да посрещнат празника заедно.
Христос Воскресе!
ПП: Баща ми предложи да ми услужи с цитирам “божествена запалка” хаха, винаги има решение!