let the rain fall, I don’t care..
Дядо ми винаги казваше, че най-хубаво се спи на дъжд. И аз му вярвах, и винаги се радвах, когато вали като си лягам. Един ден установих, че всъщност не мога да заспя така. Нещо хаотично привличаше вниманието ми и не ми позволяваше.
Разположението на стаята ми е такова, че почти никога не чувам дъжда, а в редките случаи винаги нещо в мен се радва, въпреки че не мога да заспя. Нещо още чува дядо ми и се опитва да разбере как дъжда го е приспивал. И все още му вярвам, въпреки че самата аз не мога да го изпитам, и се радвам на онези, които ми казват, колко обичат да спят на дъжд. И тайно им завиждам, за дето разбират какво е имал в предвид, и се надявам някога и аз да го разбера..