trouble travels fast when you’re specially designed for crash testing
Някакси отвикнах да пиша тук и това не ми харесва.
А времето отново не стига и не чака, а то кога ли е всъщност..
Ставам рано за моите стандарти и ми харесва,
все едно всичко зависи от мен, само от мен.
Тези дни са ме обхванали едни генерални мисли
за капки от морето и пера, които се носят от вятъра
към дома или каквото и да е той, където и да е той..
За говорене и мълчене, говорене и мълчене,
за онези неща, които са просто прекалено хубави
и как га ди заслужиш,
за това какво искам да съм и какво не,
как да обясня и как да разочаровам по-малко.
Гледам преспапието с котки, което брат ми ми подари за Коледа
и за момент всичко изглежда лесно като проблясващ брокат
Слушам зимна музика и ръцете ми отново болят
Искам пролет
и за навън и за тук, вътре