a sorta fairytale

Необяснимо защо чак днес забелязах нещо различно в Incoming links и то е точно Предизвикателството от Мими (Иначе поста съм го чела още като го е публикувала, но защо не съм си видяла името и аз не знам :Р) Тааа да се движа по точките:

1. Правилата: Трябва да се посочат “7 най-любими албума, които бих взел със себе си на необитаем остров.” Респективно приемайки, че имаме някакъв плейър и батерии, които биха издържали поне 10 години :)
2. Цитирам първопоста
3. Линка към блога на Мими е горе, но ето още веднъж :)
4. aaaand start

В такива моменти много се радвам на съществуването на Ласт.фм - не пропускаш нищо любимо. А иначе не мисля, че мога да ги подредя по важност, така че

1. Norah Jones - Feels Like Home

Той си отговаря на името. Това е музиката, която звучи толкова успокоително и нежно и приятно и хиляди други прилагателни, че наистина те кара да се чувстваш някакси уютно и неповторимо.. Нора е уникална

2. Pride & Prejudice OST

Там няма нито една дума. А мелодията.. мелодията звучи като любов - на места тиха и нежна, на места жива и напълно завладяваща. Друго мисля, че не мога да кажа.. А и за статистиката саундтракът взе Оскар.

3. Death Cab For Cutie - We Have The Facts and We’re Voting Yes

Ами какво да кажа - любимата ми група, любимият ми техен албум. 10 песни, които съм слушала много, много, много пъти и не ми писват и няма да ми писнат. Звучат някакси далечно и утопично, поне за мен. Трябва да се повторя с горните редове, но това е - обичам успокояваща музика.

4. Tori Amos - Scarlet’s Walk

Един много различен албум от дискографията на Тори. Доставя ми най-голямо удоволствие да го слушам..някои неща просто дават чувство, а трудно намирам думи в такива моменти.

5. Incubus - A Crow Left of the Murder

Ако мога да определя един точен момент, в който ме отнася, това е след графити феста в Несебър, началото на юни, онези първи магически седмици, в които вече е лято. Били сме на по 15. С Мими и Марти седим на онова любимо място на втория етаж на моста, гледаме позлатеното от залеза небе и слушаме Incubus с провесени във въздуха крака. Безгрижно, това е думата.

6. Chambao - Pokito a Poko

Много съм изписала за Чамбао. Целият албум звучи като лято. Като танци, усмивки, море и свобода. Останалото са безценни спомени

и 7. Audioslave - Audioslave

С брат ми сме го слушали хиляди пъти. Малко носталгия, отнасяне от онази нотка в гласа на Крис Корнел и събуждане от енергията на музиката. Идеална симбиоза.

Изглежда ги направих 7 :) Така че сега наред са:
Мими - не знам дали има смисъл да обяснявам защо..
Svetlio - любопитно ми е мнението му като виден разбирач от музика :)
И Георги (Кен), който не знам дали изобщо си влиза в блога, но ще прочете този пост рано или късно. Като едно цитирам “музикално прасе” има какво интересно да каже :)

This entry was posted on Tuesday, March 11th, 2008 at 3:08 am and is filed under Музика, Размишления. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.