she has no time
С най-голямото възможно удоволствие махнах осемте листа, изписани с фрази на френски, които покриваха монитора ми от две седмици. С хлебната гума, с която бяха залепени там сложих една от значките, които ми донесе баща ми от кОлата. “Аплодисменти за смелите мечти”
Сега, час след като официално приключи изпита стоя тук и знам че ме чака цяла вечер учене, защото почивка няма и това е. И пак слушам песните на Паоло, които ми напомнят, че докато мечтите станат реалност ще мине много време.
И като потъна в мислите си се взирам в малката черно-бяла кутийка на бюрото ми. Утре ще я взема в чантата си, но май след това още доста време ще продължа да я гледам.
И ми се иска да продължа да стоя така, но химията няма да ме чака, времето също.