a sorta fairytale

Седим си на английски и се чудим как ще мине този половин час, който остава и как да успеем да пропуснем лисънинга, който ни очаква. Започваме да четем въпросите - става въпрос за диалог между мъж и жена относно някакъв филм, който и двамата са гледали и трябва да отбележим кое твърдение е на мъжа и кое - на жената. Естествено за да забавим пускането на записа почваме на шега да налучкваме.. Неща като кой е казал, че сюжета бил неадекватен и кой, че филма бил прекалено дълъг. Изведнъж разбираме, че май няма нужда да слушаме конкретния разговор, защото всеки знае отговорите.. Мислех си.. до толкова ли са ни вкоренени някакви стереотипи, за това какво е присъщо за единия и другия пол? Психологията ни била помогнала каза госпожата..каква психология, това си е чист сексизъм..само дето всички сме свикнали с него до толкова, че да не ни прави впечатление.. щом е сложен в учебник. И всеки ден се сблъскваме с него, но не му обръщаме внимание, защото обществото така ни е научило..И се смеем на “невъзможността” мъжа или жената да направи дадено нещо “неприсъщо” за него. Неприсъщо - не мисля, обаче заложено от обществото като такова вече е друго нещо..

Все пак изслушахме записа. Бяхме познали всичко.

This entry was posted on Sunday, November 11th, 2007 at 5:12 pm and is filed under НЕ_правилно, Размишления. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.