the last day of summer
Винаги фаталната дата 14 септември е била едно от онези неща, които те карат да потрепериш неприятно и ти се струват като нещо нереално. Всяка година се чувствам някакси странно, в момента не се сещам какво точно правих миналата година, но по-миналата ми е кристално ясна. Да, странно усещане е винаги.
Днес ми се искаше да бъде като скромен демо вариант на изминалото (страхотно) лято. Разбира се, не успяхме да правим всичко, което ми изниква в главата в този момент, но всичко, за което се сетя от днес ме кара да се усмихвам. Mission accomplished. Но наистина бе някакси по-студено, въпреки че има неща, които ме карат да не усещам студа и неудобните скали, примерно. Добре де, едно нещо..
Всъщност днес явно е наистина “завършващ” ден. Лято, 1 вълшебна седмица.. и все пак the end is the beginning. Ще се надяваме тази учебна година да е по-приятна от предната, всъщност в момента съм сигурна в това. Че няма да е по-малко натоварена не се и залъгвам, но пък иначе и скуката не е живот..
И да ни върви на учителски стачки и извънредни ваканции, примерно.
September 15th, 2007 at 5:59 am
не е лесна вашата, мама му стара. най е лесна нашата, пресвета дево.
петнадесети септември е събота, а лятото теоретично е безкрайно
“сефте няма да отида на петнайсти” е бая изтъркана тема, ма е готино да се правиш на изтерзан :)
аз ще ви пожелая просперитет, щото са по-важни оценките и бъдещата кариера, отколкото любовта и здравето, амин
не знам таз година колко ще падне бройката на незнам в бая голямата веч уеб ;)