machines of god
Днес се замислих, че съм снимала доста хора, но никога не съм снимала брат ми. И включвайки в предвид ситуацията наоколо в последните седмици и следобедното слънце всичко изглеждаше идеално.
Не и за модела разбира се. Брат ми е може би нещо като “кошмарът на фотографа”. Мърда, говори и се опитвя всячески да прекрати възможно най-бързо ставащото. Така че приключихме доста бързичко. Прекалено бързичко.
Прекара пред апарата не повече от 4 минути…
Между другото, на мен не ми прави впечатление, но ако се зачудите за този светъл кичур коса - не съм го пипала на компютъра. Брат ми си го има по принцип.
А и всъщност се колебая за тази снимка и степента, в която ми харесва. Така че ако някой има нещо да казва може да го направи :)
July 27th, 2007 at 3:32 pm
Снимката е много хубава и толко естествена…колкото повече мърда моела, толкова, по-хубаво става, така непринудено…чудесна снимка :)