this is everything
Кат има една невероятно вярна теория, че на всеки осемнайсти става нещо. Нещо като нещо странно, изхакано и тн. Предния 18-ти както неин рожден ден беше и концерта на Пласибо. Вчера пък, както последен ден на Мими в Бургас преди да отиде на този “дамски лагер” беше и денят, когато в един магазин в София доставиха половин-килограмовото ми бижу. 400Д с обектив 17-85мм.
Благодарение на моите умения в убеждаването + промоцията на канон, в която трябва да си купиш апаратче до 20ти и ти връщат парите след това, баща ми взе, че се нави.
Докато нямах какво да правя проверих в колко отваря магазина. 10. В 10 без 15 започнах да треперя, да се наливам с вода и да се притеснявам. Бяха ми казали, че не знаят колко бройки ще получат и нищо не беше сигурно. В интервала 10:10 - 10:30 баща ми влезе и излезе от офиса едно 6-7 пъти като при всеки от тях си казвах, че ей сега ще го помоля да звънне в София. Така и не го направих.
Оказа се, че един от подчинените му е напуснал без предупреждение. Като се има в предвид, че сме в разгара на сезона и, че онзи тип си беше нарушил договора, баща ми беше бесен. А аз продължавах да не съм на себе си- не беше ли можал да напусне с един ден по-късно или по-рано онзи?? Ама защо да го прави.. Когато най-накрая събрах кураж да попитам буреносната топка дали ще се обади в София получих за отговор едно троснато “Чакай първо да свършим работата!” Беше ужасно, това, което до преди малко беше толкова близо се отдалечаваше и не знаех дали ще се върне..
По пътя към вкъщи за обяд ме попита дали съм се обадила в магазина. Обясних му, че не съм наясно с фактурирането и преводите и искахтой да го направи.
Към 16 часа баща ми ми се обади, че е превел парите. Надявам се другата седмица да държа фотоапарата си.
Нямате представа колко съм щастлива!
July 19th, 2007 at 12:16 pm
И без да се похвалиш на живо! ;)
Това е един добър ден за всички посетители на фото-блога ти!
ВНИМАНИЕ!
http://yovko.net/?p=1198
http://valery.bgit.net/blog-bg/2007/07/19/vnimanie-podstrekateli/
http://blog.peio.org/?p=992
July 19th, 2007 at 2:12 pm
по въпроса в фото-блога - да, ще е хубав ден ако той реши да ми изпрати мейл с новия пасс…
July 19th, 2007 at 3:30 pm
Стефан Цвайг е австрийски писател, роден на 28 ноември 1881 г. във Виена.
През периода 1900-1904 г. следва философия и история на литературата във Виенския университет. Учи и един семестър в Берлинския университет. Завършва като доктор по философия.
През 1897 г. публикува в списание първото си стихотворение, а през 1901 г. Цвайг публикува първата си книга “Сребърни струни”.
През 1904 г. предприема непрекъснати пътувания из Европа, Азия и Америка, където пребивава по няколко месеца в различни страни – Франция, Англия, Индия, Цейлон, Бирма, Куба, Пуерто Рико, САЩ, Канада и др. Близко приятелство го свързва с Емил Верхарн и Ромен Ролан.
По време на Първата световна война Цвайг заема пацифистки позиции. Той емигрира в Швейцария, където пребивава година и половина, и се обявява за “справедлив мир между народите”.
През 1919 г. писателят се завръща в Австрия и живее в Залцбург, жени се за Фредерика Мария фон Винтерниц, която познава от 1912 г. Това е период на засилена творческа дейност за Цвайг, негови произведения се публикуват в Берлин, Париж и Москва.
По време на възхода на фашизма, през 1934 г. полицията нахлува в неговия дом под предтекста, че търси оръжие и това става причина Цвайг да напусне Залцбург и да се пресели в Англия. През втората половина на 30-те години писателят е канен в редица държави, където изнася лекции или за премиери на негови произведения – Португалия, Бразилия, Аржентина, САЩ. Наема за своя лична секретарка г-ца Лоте Алтман, с която се жени през 1939 г. след раздялата си с Фредерика.
Когато започва Втората световна война, писателят емигрира в Ню Йорк (1940 г.), а после в Бразилия (1941 г.). В бразилския град Петрополис той написва последната си творба - “Шахматна новела “.
Стефан Цвайг и жена му Лоте се самоубиват в Петрополис на 22 февруари (според официалната биография, а според други източници на 23 февруари) 1942 г.
ПП: Честито!#! :)
July 19th, 2007 at 11:48 pm
при Алексей:
И к,во?
July 21st, 2007 at 12:07 am
@ Весо:
Роден в заможно селско семейство във Фуенте Вакерос, Андалусия, Гарсия Лорка е будно дете, макар че не се представя добре в училище. През 1909 семейството се премества в Гранада, където с времето той се включва в местните артистични кръгове. Първата му стихосбирка „Impresiones y paisajes“ е публикувана през 1918 и е приета добре на местно ниво, но няма особен търговски успех.
През 1919 Федерико Гарсия Лорка отива да учи в Мадрид, където се сприятелява със състудентите си Луис Бунюел и Салвадор Дали, както и с много други, които по-късно оказват влияние върху културния живот на Испания. Там се среща и с Грегорио Мартинес Сиера, директор на театъра Театро Еслава, по чиято покана пише и поставя през 1919-1920 първата си пиеса „El maleficio de la mariposa“. Драма в стихове, описваща невъзможната любов между хлебарка и пеперуда, с други насекоми в поддържащите роли, тя е свалена от сцената само след четири представления. По-късно Гарсия Лорка твърди, че първата му пиеса е поставената седем години по-късно „Mariana Pineda“.
През следващите няколко години Гарсия Лорка се включва активно в живота на испанския авангард. Той публикува още три стихосбирки, сред които „Romancero Gitano“ (1928), най-известната му книга с поезия, както и пиесата „Mariana Pineda“ поставена с голям успех в Барселона през 1927.
Паметника на Гарсия Лорка в Мадрид
Паметника на Гарсия Лорка в Мадрид
Въпреки това в края на 20-те години Федерико Гарсия Лорка изпада в засилваща се депресия, свързана с неговата хомосексуалност и опитите да я прикрива от своите приятели и роднини. Нарастващото отчуждение с най-близките му приятели достига своята кулминация, когато Дали и Бунюел правят филма „Андалуското куче“ (1929), който той интерпретира, може би грешно, като злобна нападка срещу себе си. В същото време той е измъчван от несподелена любов към скулптора Емилио Аларден, който по това време се свързва с бъдещата си съпруга.
Опитвайки се да разсее депресията му, семейството на Гарсия Лорка го изпраща на продължително пътуване в Съединените щати, където той остава през 1929-1930. По това време пише експерименталната стихосбирка „Poeta en Nueva York“ и пиесите „Así que pasen cinco años“ и „El público“.
Завръщането на Федерико Гарсия Лорка в Испания през 1930 съвпада с падането на диктатурата на Мигел Примо де Ривера и възстановяването на Испанската република. През 1931 той е назначен за директор на финансираната от правителството студентска театрална трупа La Barraca, създадена с цел да пътува из страната и да запознава предимно селската публика с класическия испански театър. Пътувайки с La Barraca Гарсия Лорка пише най-известните си пиеси, селската трилогия „Bodas de sangre“, „Yerma“ и „La casa de Bernarda Alba“.
Със започването на Гражданската война през 1936, Федерико Гарсия Лорка заминава от Мадрид за Гранада. Той осъзнава, че това означава почти сигурна смърт, тъй като градът е известен с най-консервативната олигархия в цяла Андалусия. Гарсия Лорка и зет му, кметът социалист на Гранада, скоро са арестувани. Те са разстреляни на 19 август 1936 от фалангистката милиция и са погребан в необозначен гроб някъде в близост до Гранада.
Режимът на Франсиско Франко поставя произведенията на Гарсия Лорка под забрана, която е смекчена едва през 1953, когато са издадени силно цензурирани „Събрани съчинения“. Едва след смъртта на Франко през 1975 става възможно животът и смъртта на Гарсия Лорка да бъдат публично обсъждани в Испания.
July 21st, 2007 at 12:08 am
http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/26/Garcialorca_madrid_lou.jpg/200px-Garcialorca_madrid_lou.jpg
Паметника на Гарсия Лорка в Мадрид
Паметника на Гарсия Лорка в Мадрид
July 21st, 2007 at 12:50 am
@Весо: ако напишеш още едно “и кво” няма да го апруувна ;)
@ом3га: Ал, сигурен ли си, че кандидатстването не ти се отразява по.. хм.. странен начин?