si demain
Винаги 24 е бил първия пример, за който се сещам като се замисля за онези претоварени с приятни неща дни. Днес е някакси по-различно. Започна като наистина такъв коледен ден със закъсняло украсяване на елхата, обикаляне на центъра около 3 пъти за последни подаръци и опаковането им. След това обаче… от около 4 часа имаме гости, на които винаги много се радвам като дойдат. От както са тук седя на компютъра и се чудя какво да правя. Първата Бъдни вечер и ще последва и Коледа без брат ми. Тъжно ми е. Той ще си се върне на 26, но е много по-различно. След вечеря ще продължа да се чудя какво да правя, а е хубаво от сега да се ориентирам дали ще има нещо интересно по телевизията на традиционната вечеря в баба утре. По-рано мислех да се обадя на някой и да изляза. Но всъщност не, глупаво е, на Бъдни вечер всеки е със семейството си. Кофтито е, че и нета нещо не му е до мен тази вечер и даже един филм не мога да изтегля, за да мине времето по-бързо..
Всичко това звучи като някакво оплакване. Не обичам да се “оплаквам” тук. Глупаво е да товариш останалите със собствените си.. да ги наречем проблеми. Но просто имах нужда да споделя.
Усмихвайте се повече
Весела Коледа 