a sorta fairytale

Снощи докато качвах последната снимка власатх.ком умря. Затова поста има еднодневно забавяне. Всъщност вече е крайно време да показвам снимки от последните няколко дена.
Сряда. Онзи мокър европейски ден. Не знам колко ми вървеше по вода, но явно ни вървеше по стипендии :Р
Първата снимка е правена благодарение на общината, която най-накрая реши, че ще бъде хубаво ако се поосвети центъра. А, и на нина, която успя да не мърда за около секунда :Р

..и нейното, което тя толкова харесва хах

съжалявам, не можах да се сдържа.

Четвъртък. Денят с двете подобия на час, заради които ще-си-спестя-определението физичка не ме пусна да гледам испанската пиеса. Още ме е яд!
Също денят с набързо скалъпения концерт. Мен никой не ме осведоми да правя нещо и съм доволна. Поне с чиста съвест мога да казвам, че не съм имала нищо общо с този ад..
Светлината в концерта зала беше точно тази зла светлина, която те подлъгва като фотоапарата все пак снима прилично бързо, но при най-малкото мърдане на обекта всичко отива на кино. Тая светлина не я обичам! Та по тази причина снимките на закачащите украса Илия и Диляна (така и не съм ги попитала от кой етаж са я откраднали..) и на Марто, който ми махаше и се раздаваше на сцената преди всъщност да започне концерта (:Р) са размазани..
Тук също фокуса е далеч от перфектното, но са прекалено сладки.. :)

още едни сладури (мисля, че ги снимах докато умирах от скука по време на онази “сценка” хах (дори “Черешката на тортата” беше по-добра!)) мдаа..

Между другото стояхме на най-клюкарските места :Р Виждаше се всичко и всички :Р и даа.. тук вече светкавицата действа

След концерта, докато чаках Мимс да даойде на часовника (тя така и не дойде, но това е друг въпрос) най-накрая имах възможност да спра мрънкането на майка ми да и снимам коледен бургас. Или поне частта около часовника.. :)


(тази много я харесвам :)

Петък. Желаният най-предваканционен ден беше дошъл. И любимия момент с разменянето на подаръци беше настъпил. Чина беше отрупан със всякакви хартии и това, което до преди малко се е помещавало в тях. Зу играеше ролята на коледна елха, макар че така и не оставихме нищо под нея.. :)

Цяла седмица имах желание да направя такава снимка :)

Ходихме на Добра година, който всъщност чаках от няколко седмици. Сладък филм, а Прованс е хубаво място дамм.. :)

А тази светлина си я заплюх докато бях зъзнала предния ден в очакване на Мим.

Кой не е слушкал тази година а? А? Дядо (хаха) Коледа знае всичко! Той е ъпгрейтнатият вариант на бай брадар, който всъщност имитира Дядо Коледа със определението преди “брадар”. Ок, спирам

А птичката виждате ли я?

Последното нещо, което искам да кажа в този пост. Един лев няма да се отрази драматично на ваучера нито на сметката ви. Пратете смс на Българската Коледа! 1117.

This entry was posted on Saturday, December 23rd, 2006 at 10:09 pm and is filed under DailyPhotos, Празници, Размишления. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.