a sorta fairytale

* ееее омръзна ми всеки ден да добавям нови песни на recent диска на сд мена. Вчера беше clapton, днес е norah jones.. поне със сигурност утре по английски няма да скучая.. ;)

На няколко пъти в последната седмица започвах да пиша и нямаше случай все пак да натисна пъблиш..
Та днес. Днес беше наситен с разни емоции ден (разни хора, разни идеали, ха..) И за часа 19:08 реших, че е време да се отдам на малко почивка. Случайно попаднах на страницата на Списание 1. Евала на хората, сега чета броя, излязъл по това време миналата година. :) Всъщност на кой му пука, това са си есета :-) Да де - ако на някой му пука не съм аз. Наслаждавам се също на smooth jazz-a на sky.fm На това му викам приятно прекарано свободно време (което в последните дни усилено ми липсва)
Прочетох няколко статии за спомените от детството и като се прехвърля 10х365 назад във вътрешния харддиск се сещам за най-крайния блок в най-крайния квартал и за онези така готини (във детската ми представа) сокчета от 10 стотинки :-) Аз си падах по боровинката, макар че в леден вариант много ме издаваше :Р
Времето, когато започна епопеята до базовото и обратно, когато обожавах жълто и когато майка ми все искаше да ме снима. Хората си спомнят специфични мизирзми и вкусове, аз не, но с цялото ми, да кажем ранно детство (хей, аз още съм дете!:-))) свързвам мелодията на tears in heaven на клептън (вече знаете как гласувах в анкетата на марто:Р) на китарата на баща ми и едно СД АББА голд, което въртях в старата уредба, която ми се струваше нещо гигантско…

Ок, признавам си, че след голямо терзание дали да чета списание 1 или да пиша това.. избрах първото :D
Вече
часът е 21:57 (уау, кога стана..), продължавам със smooth jazz-a и вече не ми се пише за по-горните неща.
Тъй като в последните дни (доста дни) не мога да се засмея като хората, защото се закашлям още повече :Р избрах някои от любимите ми снимки, които ще ме накарат да го направя (засмея, закашлям вървят в комплект :Р)

датирано на далечния вече 24 май 06. Трябваше да бъде за конкурс Слънчева усмивка ако не се лъжа. Мда, нищо не стана :D
пс: миме, за тая снимка говорех ;)

Класика в жанра. Класическа фотосесия и Ришельо. Със специалното участие на добрата стара топирана коса на Мими :Р

Ах, как обичам тази снимка :))))

ъъъъ.. хихи ^^

ОК, тази просто много ме кефи :D

Добре, не бяха много, даже хич, но се надявам в този пост да съм ви накарала да се усмихнете.. поне веднъж :)

This entry was posted on Thursday, November 9th, 2006 at 11:08 pm and is filed under DailyPhotos, Музика, НЕобичайно, Размишления, Разни. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.