Кашлянето като хоби или какъв е един болен Хелуин
Странен ден..
Събудих се от позвъняването на майка ми, за да ми каже колко е студено навън и ако не ми е добре да си остана вкъщи. В първия момент си казах хаха толкова неща имам за правене днес..
С минаването на около 2 часа и няколко разговора накрая реших все пак да отида на лекар.(Може би ако не беше на 5 минути път от вкъщи така и нямаше да го направя) Тъй като 99% от хората, с които съм говорила тези дни са.. да кажем болни, се приготвих за едно от онези безкрайни чакания пред вратата на лекарката и още от асансьора си пуснах Plans. Излизайки от нас установих, че майка ми е била права за студа. За мое най-голямо учудване онзи така неприятен коридор в Трета беше почти празен. Преди мен имаше само един човек. Когато влязох мислех, че лекарката ми ще ме убие. На въпроса какво пия отговорих с нескуик :-) При което тя отговори, че аз съм първият човек, който чувала, да се лекува с нескуик.. :) Останалото са смътни спомени за въпроси от сорта на “сироп или смукане”, “хапчета или пръскане”. Даде ми и бележка, което със последвалото “никъде няма да ходиш днес, болна си” от майка ми, очертаваше деня.
Следващите 1-2 часа бяха наситени със най-голямото количество нескуик, бульони и супи, които бях поглъщала в скоро време.. Това което си спомням от следобеда представлява смътна смесица от музика от сорта на аеросмит и бон джоуви (?!), тракането по клавиатурата на майка ми, която си чатеше с някакви нейни приятелки + всевъзможни въпроси относно изпращане на файлове и имейли със периодично помърморване относно правописните грешки в някой сайт. Докато се усетя се звънеше долу. Беше Мими, идваше да ме види. Мисля, че времето, когато беше вкъщи всъщност се чувствах най-зле от целия ден.. късмет :-) Все пак около 2 часа (толкова бяха, нали :-) ме поободриха и донесоха духа на Хелуин, който ми се беше изплъзнал от вчерашното обикаляне за всякакви видове тикви насам. Още докато мими беше вкъщи усещах, че горя. По-късно реших информативно да си премеря температурата - 38.4 :-) Както може би се досещате последва ударна доза от няколко вида хапчета, донесе ми се даже портокал :Р Най-хубавото стана като по чудо - след около 40 минутен неспокоен сън температурата ми спадна до 36.6 и вече съм като нова. Събудих се с мисълта, че ми се слушат scissor sisters :) И подължавам да си кашлям :-)
Имах велики планове за четене на двете започнати книги днес :-) Нищо не се получи, но все пак има време. Даже не празнувах. Всяка година си казвам, че следващата вече наистина ще празнуваме.. :-) Явно и този път се оставя за другата година..